От север на юг и от запад на изток

Дори Волтер се е смятал за северняк. След като сам го признава чрез думите на своята героиня, принцесата на Палестрина with just half of her ...bottom. Които между другото издават и известна завист към южняшкия темперамент: "в жилите на северняците сякаш тече мляко, а в тези на южняците - жарава" (свободен цитат по спомени от "Кандид"). Дали Волтер е смятал, че наистина си струва хиляда мъже да се изтрепят за една жена или и тук ни демонстрира ироничния си или по-скоро саркастичен поглед към света?

Възможно ли е идването на Константин Тих на българския престол да е първият предвестник за бъдещата сръбска хегемония на Балканите? И той, и неговият братовчед, севастократор Калоян (изографисан в Боянската църква до Тих и своята привлекателна съпруга Десислава) изтъкват в прав текст роднинските си връзки със сръбската управляваща династия, но - нито дума за българската... Вярно, Константин пръв приема името "Асен" без да има и капчица асеневска кръв. Пропаганден трик за простолюдието? Е, да, но колко да е просто? Не че има данни Ивайло да се е обявявал за наследник на Асеневци - той залага на дори "по-печеливша карта" - Господ и светците. Мисля си, че съществува немалка вероятност, ако Джордж Мартин (или сценаристите на "Игра на тронове") бяха писали историята на Ивайло, да го бяха представили като незаконен син; като един от бастардите на Иван Асен Втори. "Бастарди" между другото напоследък се превежда на български като "копелета", което, макар и до голяма степен да отговаря на истината, все пак е неблагозвучно. Нещо като сръбските псувни на български (няма нужда да бъда по-конкретен). Струва (ли) си да се запитаме как преди девети ...упс, десети, смисълът на понятието е предаван по друг начин. Та, прочие, Константин Тих идва от Скопие, свидетелствата, оставени от него за самия него представляват бегли, но все пак едни от най-ранните следи за сръбско влияние в региона. Може би е редно бюрмците (които сами се наричат "македонци") да му обърнат по-голямо внимание и (поне) да му издигнат статуя в своя роден град. Който пък със сигурност НЕ е роден на Александър Македонски (примерно)! Нейсе...

Новият руски филм "Викинг" разказва историята на княз Владимир Святославич, покръстителя на Киевска Рус. За мене това определение повече приляга на баща му, Светослав Игоревич, който, въпреки славянското си име, си е чист викинг по душа, да не говорим за "държавни дела". А тръгнем ли да споменаваме за военните му подвизи, то в сравнение с тях стореното от Владимир е просто нищо и никакво. Къде ти ще сравняваш завладяването на един калпав Корсун (това е византийският Херсон, представен във филма по такъв начин, че на няколко пъти си помислях, че действието се прехвърля в Константинопол!) с дългите победоносни походи из степите и епичната война срещу Византия, най-мащабният викингски опит за опустошаване на Източната Римска империя ever! Вярно е, че при него Светослав тактически като че ли не действа като типичен викинг, ами по-скоро като някой Петър Първи. Но точно затова и неговото нападение е по-опасно от другите: от (Х)Асколд и Дир до войводата Вишата всички експедиции срещу Миклагард се провеждат по море с ладиите-дракари. Единствен Светослав, чието име на нордически може би се транскрибира като "Сфендослейф", дръзва първо да пробва да прегази всички страни и племена, лежащи между Киев и Империята и след това да я удари с цялата сила на своите славяно-скандинавски секироносци (и мечоносци - за викингите останалите оръжия са от второстепенна важност) и покорените народи. Това е мощ, заслужаваща уважение - печенеги, маджари и българи участват в атаката срещу Новия Рим. В интерес на истината филмът споменава за "великия баща" на Владимир и Ярополк, но нима това е достатъчно? От колко ли време си мечтая за едно (кадърно) кинематографично пресътворяване на битките в Тракия и най-вече на зверските обсади на Преслав и Дръстър. Тази история има потенциал да надмине най-епичните средновековни и антични баталии, пресъздавани във филмовото изкуство. Уви, Владимир действително е по-важен за руската история, тъй като, както вече споменахме, именно той присъединява огромната си държава към християнския свят. Харалд Хардрад сигурно е искал да стори същото, но пък някак не му стигат нито времето, нито влиянието. Всуе, Варяжката гвардия единствена се сражава както подобава при превземането на Константинопол от кръстоносците на Балдуин и Анри Фландърски и Бонифаций Монфертаски. Което ни дава още една причина да споделим днешното възхищение към викингите; след като не успяват да го превземат, те остават докрай влюбени в Миклагард, пленени от неговия блясък и величието на ветровете и водните маси в Босфора и Златния рог, и ...те го правят "свой", служейки вярно на василевсите не само през 1203-4 г., но и чак до самия край на Византия през 1453 г.

От положителните качества на "Викинг" трябва да се спомене красивата Рогнеда, зловещите езически жреци в Киев, берсерките и техните ритуали... От отрицателните: ярко изразената монголоидност на печенегите. Сред последните може и да е имало монголоидни елементи, но предвид факта, че източниците ги споменават от много ранен период, следва да се предположи, че видът им е бил по-скоро източно-европеиден. Па и шопите щеха да са по-дръпнати нек'си. Така де! Има и други исторически неточности, които са простими заради екшъна, но например ефектът от пристигането на "ромейския дракар" не е! Все пак и в това, волно или неволнл, сценаристите са успели да кодират частица истина: след битката при Дръстър печенегите започват да изпитват огромен респект към Имшерията и дълго време не смеят да я нападат. Но това едва ли важи за самотно корабче посред техните територии. А как ли въпросното корабче е преминало през праговете на Днепър, където викингите трябвало да влачат своите съдове, е въпрос, отговорът на който оставям на вас.

Споровете за точното значение и използване на термина "викинги" изглеждат напълно излишни. Отдавна вече названието се употребява в смисъл на "скандинавски воини" принадлежащи приблизително на епохата 8-11 век, а не в едновремешното му значение на "пирати", "наемници" и т.н.. Изкушавам се да дам пример със съвременните бюрмци, които сами се наричат "македонци" (а и по-голямата част от света ги нарича така), макар че напр. никога през средновековната (просто не смея да кажа "през цялата" ) си история не са били наричани така. Има най-разнообразни и многобройни примери как в различните езици някои думи губят първоначалното си значение  до пълна неузнаваемост. Точно така стои въпрост и с "викингите".

След като оставим БЮРМ настрана, можем да се заемем и с по-сериозни въпроси. Осите на придвижване север-юг и запад-изток придобиват по-голямо значение в балканската средновековна история в сравнително кратки времеви отрязъци - този на викингските нашествия (10 век) и на Голямата сръбска експанзия (14 век). Кръстоносните походи, идващи от запад и преминали през България, имат по-скоро епизодично значение. Случаят с маджарите е по-особен, тъй като те пристигат в тогавашната и днешната си родина от изток и дълго не забравят този факт. Унгарците, назовавани "турки" от византийците доста дълго време,  упражняват влияние и върху двата споменати периода и особено над втория, след като "натикват" босненците, сърбите и българите на юг от Белград и Карпатите и ги принуждават да се боричкат помежду си. Точно тук като че ли се крие и фундаменталната грешка на Шишмановци, но и за нея май в крайна сметка е виновен маджарският натиск срещу синовете на Урош - братята Милутин и Драгутин. Опитът за намеса на първоначалните видински деспоти и по-късни български царе в неописуемата феодална анархия, избухваща периодично в голямата унгарска империя е по-скоро жалък и то най-вече защото е фатално закъснял. Нещо подобно е и по отношение на сърбите, но те заслужават по-малко внимание. Тук е мястото отново да отдадем дължимото на Мануил Комнин и неговото изключително добро разбиране на световната геополитика. За съжаление историческата истина изизква да споменем и фаталната слабост, проявена към неговия роднина Андроник I. Последният, добирайки се до трона на василевсите, макар и вече на солидна възраст, се проявява като един наистина кръвожаден тип, чиято безсмислена жестокост води до пълен провал на външнополитическите начинания на предшественика му.

По отношение на геополитиката освен с Андроник, първия с това име, можем да дадем пример и с генуезците. Те демонстрират наистина изключителна непредвидливост - но какво можем да очакваме от един народ, известен както с пиратите си, така и с неговата уникална Officium robarie? Дори в 1444 г. тези така влюбени в независимостта си (която защитават със зъби и нокти дори от собствената си метрополия!) типове продължават да прекарват османците срещу заплащане през Проливите, докато съперниците им венецианци, които иначе не им отстъпват особено по безскрупулност, все пак се мъчат да подпомогнат кръстоносната флотилия, опитваща се да спре армията на султана. Това са същите тези османци, които три десетилетия по-късно завладяват най-доходоносните генуезкк колонии в Черно море и изхвърлят лигурийците от там като мръсни палета. Край с генуезките роботърговци, превозващи свежа плът за казармите и харемите на египетските властници, време е Колумб да открие Америка! Азимов, който се е интересувал от история, може би е използвал тази на Генуа за своя фантастичен опус "Фондацията". Ето едни търговци-пирати ...също като викингите. Но наследството на викингите е много по-трайно, it is here to stay.