Позиция на силата

 

През 1393 г. монголският хан Тохтамъш изпраща на Йогайло (Ягело), велик княз на Литва и крал на Полша, следното писмо-грамота (ярлък):

От мен, Тохтамъш, до Ягайло:

Ние изпратихме посланици, начело с Кутлубуга и Асан, за да ти известим за издигането ни на престола и ти също ни изпрати пратеници. На третата година [от моето властване] няколко оглана [принцове от рода на Чингис хан], между които най-важните Бекбулат, Ходжа Медин и Беки, начело с Бекгич и Турдучак Берди Давуд, изпратиха, без наше знание, един човек на име Идикгу (Едигей) при Тимур (Тамерлан). По тяхно давление Тимур настъпи [срещу нас]. Щом той, доверявайки се на техните лукави сърца и езици, тайно напредна [в нашата страна], ние, като разбрахме, събрахме [силите си срещу него]. По време на битката споменатите лоши хора избягаха, поради което и народът избяга. Ето каква бе причината за нещата досега. Бог ни обдари, като ни предаде враждебните оглани и бекове (бейове), между които главните бяха Бекбулат, Ходжа Медин, Бекгич и Турдучак Берди Давуд. И сега ние изпратихме посланици, начело с Асан и Тулу(й) Оджа, за да узнаеш какво се случи. Занапред събирай приходите от нашите данъчно подчинени области и ги предавай на дошлите посланици, за да ги доставят в хазната. Приехме, че е добре за Великия Улус моите и твоите търговци да се посещават взаимно и да търгуват по старите правила, което утвърдихме със златния знак (печат).

Написано в годината на петела, 795 година по Хиджра, в осмия ден на месец реджеб, когато Ордата беше на р. Дон. 

За какво става въпрос в текста? Ханът на Великия Улус, т.е. на държавата, която днес е популярна под названието "Златната орда", пише на Владислав I Ягело, който от 1386 г. управлява огромна империя, включваща не само днешните полски и литовски земи, но и западните руски територии (вкл. Беларус и северна Украйна) и Молдавия. Но руските княжества, управлявани от Ягело, де юре са зависими от Монголската империя или Златната орда и са задължени да й плащат годишен данък. В последните четири десетилетия на XIV в. Ордата е разклатена от твърде честите междуособици, водени от един или друг претендент за нейния трон - принцовете оглани от рода на Чингис хан и стоящите зад тях пълководци. Сред последните е например известният Мамай, а по-късно в такъв ще се превърне и споменатият от Тохтамъш Едигей. Руските и литовските князе се въползват от междуособиците и намаляват или въобще не изплащат данъка, който дължат на Ордата. Татарите успяват да ги принудят да платят дължимото само с военни походи и/или заплахи за провеждането на такива. 

 Самият Тохтамъш в началото на управлението си успява да установи връзки с Ягело и другите князе и да осигури изплащането на данъците. После обаче започва поредната междуособица или "замятня", както я наричат русите. От цитирания текст става ясно, че интригите на монголските принцове и предизвиканият от тях поход на великия завоевател Тимур Куция (Тимур-ленг или Тамерлан) възпрепятстват изпращането на посланици при великия литовски княз и събирането на данъци. Но след като се разправя със заговорниците Тохтамъш бърза да извести Ягело за победата си. По този начин той му съобщава, че междуособиците са свършили, а, че войските на Тимур са се изтеглили (известният поход, завършил с битката при р. Кондурча) вероятно е добре известен факт. Внушението е, че към момента на написването на документа Тохтамъш контролира цялата армия на Златната орда и при неразбирателство с великия княз по въпроса със събирането на данъците може да я насочи към неговите земи, т.е. той преговаря от позицията на силата. 

Монголският светоглед от периода е доста фаталистичен. Великият хан Гуюк заявява в писмо до папата "Вие, християните, смятате, че само вие съществувате на този свят, а другите презирате. Но как бихте могли да знаете кого Бог ще удостои със своята милост?" Превъзходството на татарските въоръжени сили над литовските войски и техните многобройни съюзници е доказано категорично в битката при р. Ворскла през 1399 г. Трябва да мине още доста време преди огневата мощ на новите барутни оръжия да съкруши силата на степните племена.