Кой кого (е) в Game of Thrones?

Днес ще се отклоним малко от балканската, но не чак толкова от средновековната и историческата тематика, по повод излизането на дългоочаквания последен сезон на култовия сериал "Игра на тронове". Преди броени часове HBO пуснаха третия епизод, посветен на финалната "битка срещу мъртвите". Епизодът е специално удължен до 80 минути, за да могат феновете да се насладят напълно на кулминацията на тази "сюжетна линия". Признавам си - вече без бой - че и на мен точно тази сюжетна линия ми бе най-любимата и винаги съм предпочитал епизодите с участието на as many dead as possible (толкова мъртви, колкото е възможно). 

С какво човекът, в чийто мозък се роди и разви "Играта на тронове", Джордж Мартин, успя да спечели толкова зрителски сърца и, вероятно, солидни банкови авоари? Освен "обичайните" писателски умения, фантазия и "екшън"-триковете, които толкова добре владее Дан Браун (за разлика от писателските умения!), според мен Дж. Мартин се възползва от случая, за да смеси в едно повечето от любимите си литературно-приключенски и исторически сюжети. Говоря не (само) за нещо измислено от него, а за "заемане" от огромен брой произведения, повечето от които - "класически" за западната цивилизация. Но за какво по-точно става въпрос?

Да започнем най-напред с приключенията на Аря, малкото момиченце, което се превърна във вдъхващ страх убиец, за да може най-накрая хладнокръвно да свети маслото на Краля на Нощта. Много от нейните приключения очевидно са взаимствани от романи като "Скарамуш" на Рафаело Сабатини, "Без дом" на Ектор Мало и книгите на Александър Дюма. Още в първия сезон на фехтовка я обучаваше треньор с италиански звучащо име. По-късно Аря посети неговия роден град "Браавос" (прилича ли ви на испанско или италианско име? - ако не, то трябва ;) :) ), в който от античния Родос бе взета само статуята на Колоса. Във всяко едно друго отношение този град приличаше на Венеция или Генуа. Разположен сред морето, прорязан от канали вместо улици, независим град-държава и търговска република, играеща ролята на международен банкер на държавите от "Света на огън и лед". Дори облеклото на Аря сякаш бе взето от XVII век! Дългото й пътуване по прашните пътища на Вестерос бе точно като скитосванията в "Без дом", независимо от това, че Вестерос уж трябвало да представлява остров Британия. В случая западният континет напомняше по-скоро за Франция от времената на Луи XV...

Всъщност "Вестерос", както показва и името му, е по-скоро метафора на 'Западния свят", т.е. Западна Европа. Това, че очертанията му напомнят на Британия, че "Стената", която го предпазваше от мъртвите и варварите е точно като римския лимес/Адриановата стена и че Северното кралство на Вестерос си е чиста Шотландия (а диваците отвъд Стената са си варяги, т.е. скандинавски типове), няма чак толкова голямо значение. Както и това, че "Ланистър" са "Ланкастър", а във филма и книгите са вплетени множество класически островни сюжети от Шекспир и Хамлет до историята на войните между Червената и Бялата роза. Защото земите, управлявани от рода Тирел, "Пределът", несъмнено са плодородната и топла Франция (даже по-точно - Аквитания + Гаскония!). А какво да кажем за най-южния край на Вестерос - Дорн? Има ли някой, който е гледал филма и НЕ смята, че дорнците са араби или маври? Между тях и останалата част на Вестерос има непроходими планини - точно като Пиринеите. Т.е. Дорн си е "чиста" Испания. Можем да си припомним, че от около 700-та до 1492 г. Пиринейският п-в принадлежи не само към християнския, но и към ислямския свят. Впрочем фентъзи-жанрът рядко пропуска да се възползва от това "изкушение". Средновековна Испания е представена къде - добре, къде - не чак толкова, в множество фентъзи романи и разкази (но НЕ ви препоръчвам "Лъвовете на Ал-Расан").

О, Боже, а колко много прилича общността, която охраняваше Стената (там, където изпратиха Джон Сноу), на средновековните военномонашески ордени!!! Имам предвид тамплиерите, хоспиталиерите, ордените на Сантяго и Калатрава... Тези ордени по същия начин са защитавали границите на християнския свят с "неверниците" и понякога са приемали за свои членове дори осъдени престъпници, защото "в борбата с превъзхождащия ни по численост враг е ценен всеки меч". В този случай не съм сигурен дали авторът е изградил образа нарочно или го е "уцелил" случайно, но начело на "ордена на Стената" имаше дори "магистър", т.е. "майстор"! Дори вътрешната йерархия бе подобна! Според мен волно или неволно във филма се е получила страхотна алюзия за ролята на военните ордени в Средновековна Европа. Така че "Стената" в истинската история е Крак дьо Шевалие, Родос или Малта. :)

Без особени усилия можем да заключим, че Дж. Мартин има два особено любими периода от световната история - Средновековието (западноевропейското!) и Античността ("класическата" + "класическите варвари" по периферията). Докато Седемте кралства на Вестерос са си почти чиста средновековна Западна Европа, то Източният континент - Есос, се намира в една значително по-ранна епоха. Знаете, от там (за нас, българите, по-скоро "от тук") е произлязла световната цивилизация, но с течение на времето е закърняла и се е преместила на запад, докато в древната родина са останали предимно руини. Този сюжет се среща във фентъзито по-често от продавачи на семки пред стадионите преди футболен мач. Така-а... "Дотраките" очевадно са нещо като древните скити или сармати, героичните номади на Евразийските степи, чиито най-скорошни потомци (и подобия) са руските казаци. Не знам доколко Мартин е бил наясно с родството между древните скити и траки, но кривите мечове на дотраките от филма са били типични за "нашите" антични траки. Лично на мен малко ми е обиден техният тежък грим и доста индуски звучащият им диалект. Как, по дяволите, се съчетава грим с живот на открито на гърба на коня под слънцето, вятъра и дъжда?!? А индусите кога са напускали родния Индустан, за да завладяват чужди земи (Пакистан е част от Индия!)? 

Древните робовладелски градове-държави на Юга на Есос (откъдето Денерис Таргариен открадна първата си армия) са горе-долу сполучлив микс от асирийско-египетско-финикийски елементи. Има пирамиди, статуи на богове с крила (откъдето, by the way, произлиза представата за ангелите), бръснати мургави робовладелци с перуки и т.н. В общи линии Есос представя античните Източна Европа, Средиземноморието и Близкия изток в, да речем, елинистическия период. Т.е. по времето, когато "идеалните" Атина и Спарта вече ги няма (може би унищожени от вулканично избухване - вж. по-долния абзац за Валирия). Но какво пък? - хубаво си е - древни деградирали цивилизации по бреговете, диви необуздани воини в степите, само тук може да се скриеш от преследване и да намериш такава рядкост като запазени драконови яйца. После, ако обичате, go west! ;)

Платоновата Атлантида в Светът на огън и лед е, разбира се, легендарната Валирия. Само оръжията от валирианска стомана могат да убиват зомбитата на Краля на Нощта. Е, разбира се, и кремъците на Първородните (това май са някакви западни неандерталци, унищожени от основателите на Седемте кралства на Вестерос - дори не са и баските, да кажеш, или някакви Q-келти - последните, изглежда, са в ролята на андалите). Но валирианското си е все по-ефективно! Да не забравяме, че Таргариеновци (Денерис, гадният й брат, и, както се оказа, дори и Джон Сноу!) също произлизат от Валирия, както и драконите. Валирианският пък намира своя пряк паралел в латинския - езикът на изчезналата Римска империя, който въпреки, че е "мъртъв", все още си е "жив" :D Преки наследници на латинския са т.нар. "романски езици", сред които са например френския, испанския, румънския и др. На валириански, както на латински в европейското средновековие и по-късно, се разбират образованите хора в "Игра на тронове".

Свещените дървета на първородните от Вестерос напомнят на "световното дърво" Игдрасил. Нищо, че е скандинавско. Култът към дърветата в някога плътно покритата с влажни широколистни гори Западна Европа е пред-викингсковаряжки. Има го и при келтите и при кого ли не още. В хралупата на дървото живее мъдър магьосник, а птиците по клоните му служат, като му носят вести от околния свят. Неслучайно Кралят на Нощта иска да унищожи свещените дървета - те (символично) пазят Световния Ред, като го крепят със здравите си стволове.

В човешката история често се случва "новото" да се окаже просто преоблеченото "старо". С този материал не целя да омаловажа постигнатото от фантазията и труда на Джордж Мартин. Нито пък този на прекрасните режисьор, оператори, сценаристи и актьори в сериала "Игра на тронове". Когато в Древна Гърция цялото население на даден град отивало да гледа театралните представления, направени по сюжети от митологията, всички знаели какво ще се случи, но това ни най-малко не намалявало интереса им към постановките. С една дума: хората обичат добрите истории да им бъдат разказвани отново, за да могат да им се насладят отново. Затова мога да препоръчам на феновете на "Игра на тронове" и "Свят на огън и лед" да не пренебрегват и класиките. Самият Джордж Мартин не го е направил - и изключителният резултат е налице!