Притежанията на военномонашеските ордени по време на Виенския събор и разформироването на ордена на тамплиерите
Нека сега
поговорим малко за тамплиерите и Балканите. Преди появата на днешните
организации, претендиращи за наследството на ордена на Храма,
"истински" тамплиери очевидно биха могли да стъпват на балканска земя
само в периода между 1119 и 1312 г., когато орденът е официално разформирован
на събора във Виен (става въпрос не за австрийската столица Виена, а за един от
френските градове на територията на бившето кралство на Лотар, може би
най-богатите католически земи на север от Алпите през средновековието, чиято
слава в наше време защитават страни като Холандия, Белгия, Швейцария и
Люксембург и области като Шампания, Елзас и Лотарингия). В последните години в
пресата и другаде съм попадал както на твърденията, че тамплиерите имали силно
присъствие на територията на дн. България по време на официалното съществуване
на своя легендарен орден, така и че някои от тях се били спасили от
организираните срещу тях преследвания някъде в нашата родина. Нека видим дали това
е било възможно!
Съвременната
британска медиевистка Хелън Никълсън (от университета в Кардиф, Уелс) съобщава
в една своя лекция, че при разговор с нея известният познавач на
средновековната история на военните ордени (и особено на Хоспитала) Антъни Лътрел,
който от близо пет десетилетия се занимава с тази проблематика, изследвайки
запазените архиви в Малта и на други места, й бил казал, че тамплиерите имали
свои имоти във Византия през XII век, които били "дори по-обширни от тези
на хоспиталиерите". За съжаление въпросният материал не ни казва нищо
повече по темата, а друга научна публикация относно притежанията на Храма на
Балканите през XII в. не ми е известна. През цялото това столетие с изключение
на последните петнадесет години територията на дн. България се е намирала под
византийска власт - това е втората половина на периода, доскоро известен на
масовата българска публика като "византийско иго" или
"византийско робство", а понастоящем като "византийско
владичество" или може би "византийско присъствие"
("присъствие" - каква глупост, а?), продължил от 1018 до 1185 г. Така
по метода на логиката разбираме, че не е изключено щом тамплиерите са имали
обширни имоти във Византия през този период, то част от тях да са били
разположени и на територията на днешна България. Тъй като обаче подробности
около тези имоти не са ни известни, нека да опитаме да си изясним какво са
представлявали те поне от теоретична гледна точка:
Известно е, че
орденът на Храма е бил католическа организация, намираща се под върховенството
на Светия престол, т.е. на папството в Рим. Знаем, че след 1054 г. папството се
намира в период на конфронтация с православието и най-вече с патриарсите на
Константинопол, който продължава и до ден днешен. В първите 100-150 години
обаче схизмата не довежда до такива кръвопролитни сблъсъци между
представителите на двете християнски вероизповедания, каквито са известни
по-късно. Някои византийски императори са благосклонни към
католиците – преди всичко по политически причини, като най-фрапиращият пример
за това е могъщият василевс Мануил Комнин, който през целия период на дългото
си царуване не крие възхищението си от воинските добродетели на франките. На
свой ред рицарите на Храма са можели да се възползват от първоначалния
благосклонен неутралитет на византийските владетели, чиято дума на Изток винаги
е значела повече от тази на първосвещениците, за разлика от ситуацията на
Запад, където папите не само владеят свое собствено „кралство” в Средна Италия,
но от волята им зависят и треперят почти всички светски управници.
Кръстоносците са преминавали през Балканите – значи и тамплиерите някога са
тъпчели същата пръст, върху която вървим ние. Толерирането на западняците в
империята от страна на Мануил Комнин косвено се е изразявало и толерирането на
Храма, който се е радвал на голямо уважение и влияние във франкските среди.
Така орденът вероятно е имал възможност да закупи неограничено количество имоти
на територията на империята поне до края на управлението на Комнините. Но за
какво ли биха му трябвали тези имоти и къде по-точно са били разположени –
Балканите са големи? Както споменах и по-горе, една от основните мисии на
ордена на Храма е била да защитава католическите поклонници до Йерусалим. Тъй
като техният път в XI-XII в.
често преминава през балканска територия, имало е смисъл от установяване на
тамплиери покрай основните маршрути, водещи от запад към Светите земи. Главни
между тях са двата пътя, построени още от римляните – Via diagonalis и Via Egnatia, мкар и понякога
пилигримите да са избирали алтернативни маршрути през Балканите като Раймон
Тулузки – и най-често горчиво са съжалявали за това. За нещастие по-голямата
част от родния ни полуостров по това време не предоставя необходимите условия
за сигурно пътуване – из много райони се простират гъсти непроходими гори, диви
планини, а почти навсякъде скитат ако не полски и планински разбойници, то
варварски племена като куманите и печенегите и винаги готовото за грабеж на
чужденци коренно население – българи, сърби, превзетите от еретичната
богомилска църква босненци и власите. Пътниците рискуват, преминавайки през
огромните лесове и удобните за засада планински проходи, а гарнизоните и
укрепените градове, които биха могли да ги защитят, са отдалечени един от друг.
Положението е по-добро единствено по основните
пътни артерии и след преодоляването на прохода Железни врата и навлизането в
равнинна Тракия, стигаща до стените на Константинопол. Незакриляните от
централна власт тамплиери трудно биха оцелели на Балканите освен в крепостите и
Тракия – която като център на византийската власт неслучайно става известна
по-късно като „Романия”, т.е. „страната на римляните/ромеите” – и именно това е
била тяхната истинска страна, докато планините, които я обграждат и останалите
балкански равнини просто не са били, защото там и властта, и цивилизацията, и
населението не са същите. Можем да допуснем, че е било възможно да има няколко
тамплиерски странноприемници във вътрешността на Via diagonalis, но това едва ли се
отнася за други градове освен Адрианопол, Филипопол и по-близките до
католическия свят средища като Белград. Та в този период дори в католическа
Унгария братята-рицари се броят на пръсти, а финансовите съветници на
маджарските крале са араби-мюсюлмани. Абсолютно категорично трябва да заключим,
че най-голям процент от тамплиерите на Балканите са се били установили в
тяхната столица – Константинопол, Цариград (т.е. Царствуващият град, Градът на
царете), където и централната власт е могла да ги защитава, и сънародниците им
са били най-много и където, общо взето, са се извършвали всички най-важни
събития, към които те биха могли да имат интерес. А Цариград все пак и до ден
днешен е извън българските граници...
Но в 1182 г. е сложено началото на събития, които
променят дотогавашната относителна толерантност на Византия и малко или повече
следващите я балкански православни страни към католиците и от там към техните
ордени – самото въплъщение на войнствената западна религиозност. Франкската
общност в Цариград е нападната и унищожена, двадесет години по-късно кръстоносците атакуват
и превземат „Втория Рим”, започва епохата на най-ожесточена и открита
враждебност между православните и католиците. При тези условия тамплиерски
владения във вътрешността на Балканите, където се намира България, просто не
биха могли да оцелеят. Да, тамплиери има в Латинската империя, да, има и техни
замъци в нейните по-стабилни владения – например в княжество Морея на п-в
Пелопонес и в Атинското дукство. Но толкова! При това през целия период на
останалото си съществуване тамплиерите са принудени да съсредоточават
по-голямата част от не-неограничените си ресурси на първо място в Светите земи,
а след това на фронта с мюсюлманските страни в Испания. Балканите в най-добрия
случай, както и Русия, за която говорихме в предишната част, са от
третостепенен интерес за ордена – там не се случва нищо важно за неговите цели,
още повече, че пилигримският поток през балканските земи съвсем пресъхва и
твърде малко са тези, предпочели да изберат свръхопасния път по суша пред
значително по-сигурния (въпреки пиратите и бурите) маршрут по море от Западна
Европа до Йерусалим. За какво би им потрябвало на тамплиерите да изграждат
свои бази на българска територия? Първо: никой не би им дал правото официално
да се установят там и второ: те няма какво да правят там. Що се отнася до
хипотезата, че някои тамплиери били избягали в България след процеса срещу
ордена и започналите преследвания срещу членовете му; то това предположение не
е с нищо по-добро от такова, примерно, за Русия, Влашко или Византия и
значително по-слабо от онези за Шотландия и Португалия. Защо?
Доказателствата, изтъквани относно хипотетичното
тамплиерско присъствие в България след 1312 г., на които съм попадал до
момента, се оказват нереалистични – като например това за откритите в Северна
България предполагаемо „тамплиерски” каменни кръстове. Кръстовете още в
средновековието имат безбройни вариации и форми и въпреки че някои, използвани
като емблеми за означаването на определени организации – например тамплиерските
и хоспиталиерските, да се отличават едни от други и да имат специфична форма,
то това почти в никой случай не означава, че въпросната форма е „запазена
марка” изключително и само за тях. Т.нар. „тамплиерски кръст” не се отличава с
някаква особена сложност или специфичност в изпълнението и вероятно е идентичен
с буквално безброй кръстове, използвани от съвсем различни хора и организации.
Така че „по дифолт” трябва изобщо да
отхвърлим всяко едно използване на формата на даден кръст, открит еди къде си,
за присъствие на тамплиери при отсъствието на допълнителни доказателства,
които да ни насочат към подобно предположение! Самата вероятност
тамплиерите да избягат в България е слаба по няколко причини: Те не са имали
силно присъствие там преди това и съответно е трябвало тепърва да изграждат
нови връзки и по всякакъв начин да подсигуряват съществуването си. Също така
достигането до българските земи не е било много лесно, а и самият живот там
през XIV в.
за един тамплиер едва ли е бил от най-привлекателните. Известно е, че тогава българските владетели организират събори за преследване на разни сектанти и друговерци, сред които лесно би могъл да попадне и един тамплиер – ако действително е изповядвал тайно идолопоклонничество, но и ако е бил католик. Има данни за избиването на католически мисионери от българите – например на францисканците, които опитват да покръстят населението на Видинското царство (Чипровци и миньорските селища около него може би възприемат католицизма по-скоро под влиянието на саксонските преселници, отколкото при тази насилствена мисия, предизвикана от завоевателния поход на Людовик (Лайош) Анжуйски). Допълнителна причина е самата несигурност в България, тъй като страната в началото на XIV в. все още се намира под влиянието на изключително войнствените татари от Златната орда, а в края на същото столетие е завладяна от турците, чиито набези започват да връхлитат нашите земи още в края на 30-те години. Често самите българи в този период предпочитат да емигрират от родината си, а какво остава за едни чужденци като тамплиерите, които, ако вярваме на слуховете за добрата им информираност относно политическата ситуация в света, би трябвало да са известени за положението? Същевременно Португалия и Шотландия по същите причини предлагат несравнимо по-добро убежище за успелите да се спасят от Инквизицията тамплиери – те притежават стари връзки в тези страни, а там не ги преследват; при това първата се намира във възход, който й позволява да осъществи мащабна морска експанзия и сама да напада бившите си марокански господари, а втората е изолирано островно кралство в далечния север, където един преследван от папството би могъл да намери по-голямо спокойствие, отколкото в останалите католически страни, без при това да скъсва напълно връзките си със света, в който е израснал и с който е свикнал. Освен това ми се струва, че в откритите следи от тамплиерско присъствие в Шотландия след официалното разформироване на ордена има известен резон – например засвидетелстваната в църквата в Розлин символика и др. Така че – какви България, какви Балкани cher moi?!? Но в крайна сметка всеки е свободен да вярва в каквото си иска...
Няма коментари:
Публикуване на коментар