Кои са по-големи "татари" - българите (бугарите) или македонците?

Здравейте, драги читатели! Днес дойде редът и на пускането на един по-лековат материал в моя блог, а именно: разглеждането на един "ключов" за нашето съвремие въпрос - "Кои са по-големи "татари" - българите (бугарите) или македонците?" Не знам дали със сигурност е така, но допускам, че повечето от вас са чували как в разговори на по чашка, както и в интервюта по вестниците и телевизията, нашите югозападни съседи, чийто цар и мой съименник едно време с гордост се е определял като "българин родом", ни наричат "татари" и наблягат на това определение, за да подчертаят разликата си с българите и, твърде вероятно, своето превъзходство пред тях... Като оставим настрани чисто расистките измерения на това популярно схващане, разпространено сред т.нар. "македонци" (да не забравяме, че официалното название на тяхната държава до ден днешен е БЮРМ, т.е. "Бивша Югославска Република Македония; следователно би било по-близко до истината и тяхната "нация" да се нарича не "македонска", а "бюрмска"), ми се стори интересно да проследим неговите исторически основания и дали изобщо има такива...

Признавам, че не съм срещал официално обосноваване - било то македонско или друго - на тезата, която накратко би могла да се изрази в следното: "бугари = татари = македонци". В интервютата с граждани на БЮРМ, в които те изразяват подобни мнения, също не съм чувал по-подробна (всъщност каквато и да е) аргументация, с която да защитят правдоподобността на тази теза. Явен е само обидният й тон. Предполагам твърде силно обаче, че, тъй като названието "татари" се използва от незначително малък брой от съвременните български граждани (ок. хиляда, ако не ме лъже паметта, предимно жители на Варненска област и Добруджа), тази аргументация би следвало да е от историческо естество. Тъй като не разполагам със сведения от "ответната страна", очевидно ще съм принуден да отгатвам какво си мисли тя. При това вярвам обаче, че професията ми на историк (бюрмски "историчар") ще ми е от помощ.

Без да отварям дебелите книги или да браузвам из океана от информация, който можем да открием в интернет, предполагам, че един от първите аргументи на бюрмския колега-"историчар" в защитата на посочената теза би звучал приблизително по следния начин: "Българската държава е основана от прабългарите, които са били степно племе и съответно са татари. Македонците от друга страна - не са." От тук започва и моята работа. На първо време можем да се обърнем към произхода на термина "татари". Известно е, че този етноним за пръв път е засвидетелстван някъде ок. началото на 11 век, т.е. пет столетия след основаването на България и то много далече както от Дунава, така и от днешна Украйна или дори Волга. "Татари" се е наричало едно племе от чергари, номадстващи в степите северно от Корея и Китай, в областта Манджурия. В 12-13 век те са покорени от племето монголи, водено от легендарния си завоевател Чингис хан. Впоследствие, когато Чингис хан и неговите потомци (говори се, че те принадлежали на рода Борджигийн, който се отличавал от останалите монголи с рижите си коси и светлите си очи) завладели голяма част от Европа, те станали известни тук като "татари". Вероятно причината за това е, че сред онези монголи, които се преселили в Европа, имало много татари. Древен тюркски и монголски обичай бил покорените народи да изпращат своите воини, за да се бият за новите си господари. Друг възможен вариант е харесаната в Средновековието аналогия между името на татарите и библейския "Тартар", един от синонимите на Ада. Тя не е учудваща, като се има предвид какво са причинили походите на Чингисидите на своите европейски врагове. Търсената от македонците аналогия на свой ред се състои в това, че прабългарите най-вероятно са били турскоезично (тюркоезично) племе, а древните тюрки и древните монголи (и татари) са били родствени народи. 

Като оставим настрана факта, че изворите и археологическите находки ни показват, че прабългарите са били с преобладаващо европеиден външен вид (т.е. само езикът им ги е сродявал с монголите), можем да преминем към разглеждането на въпроса колко прабългари са се преселили от степите на територията на днешна България и къде са се установили тук. За съжаление, много от подробностите около прабългарската история са забулени в (пълна) мъгла. Поне периодът на преселението ни е известен - 5-10 век ("само" някакви си петстотин години). Но още тук ни очаква първата изненада, за която, сигурен съм, гордите нюрмски патриоти, презрително надменни спрямо "татарското бугарско племе", нямат представа. В края на 7 век, когато в днешна Североизточна България хан Аспарух основава държава, чийто наследник претендираме да сме днес, или съвсем малко по-рано или по-късно, е засвидетелствано още едно масово заселване на прабългари южно от р. Дунав. И то е, познайте къде - в т.нар. Керамисийско поле, по-известно днес като Битолското поле, центАр на гордата нация на БЮРМ. Изворите твърдят, че местните прабългари идват в Битоля от Аварския хагант, а няколко от тях наричат прабългарския "бюрмски" водач Кубер "брат на хан Аспарух". Дали Аспарух и Кубер са били братя, не се наемам да твърдя, но това, че Кубер е бил "прабългарин" (всъщност той и неговите хора са се наричали не "прабългари", а "българи") е безспорен исторически факт. И така, какво виждаме? - че в нач. на 8 век областта на Битоля и областта на днешна Североизточна България имат еднакъв етнически състав - славяни и (пра)българи; двете чужди племена-завоеватели, които изместват романизираното и грецизираното по-ранно население и полагат основите на съвременните България и ...БЮРМ!

"Македонските" българи на Кубер са известни най-вече с това, че нападат Солун, а по-късно ги изгубваме от полезрението си, тъй като византийските летописци, на които дължим 99 % от всички сведения за етническия състав на балканското население от този период, престават да се интересуват от тях. Стотина години след Кубер земите на дн. БЮРМ са присъединени към българската държава, а през 1018 г. са завладени от Византия. Няколко тюркски племена нападат Империята в периода 10-13 век. Те са разбити и, интересно, потомците им са заселени не толкова на територията на дн. България, колкото...на тази на БЮРМ! За това, разбира се, трябва да обвиним т.нар. имперска политика, която избягва да заселва победените чужди народи в близост до все още свободните им родственици - на това например дължим арменците в Пловдивско. Първи от тюркоезичните преселници в БЮРМ са т.нар. "вардарски турци", за чийто произход се спори - твърди се, че са маджари, селджукски турци от Мала Азия, огузи от покосеното от епидемия племе на "узите", което през 60-те год. на 11 век се преселва южно от Дунава, идвайки от степите... Всъщност, по-нататък ще говорим само за племена, идващи от същите тези степи, така че повече няма да споменавам откъде са дошли. След вардарските турци в БЮРМ идват печенегите, разбити от Византия в 11-12 век. "Печенеги" или "пацинаки" е гръцкото произношение на тяхното турско самоназвание, което е звучало като "баджанак". Повечето от баджанаците са заселени от Империята в земите от Софийско до Нишко, където ги наричат "шопи" (от печенежкото племе "газишопон", споменато от Константин Багренородни в средата на 10 век) и "торлаци", но добре знаем, че част от шопското землище днес се заема от северната част на БЮРМ. След печенегите южно от Дунав се появяват племената на куманите, които също говорят на тюркски език. Дали е имало кумани в БЮРМ не подлежи на спорове - достатъчно е само да погледнем към географската карта и да видим, че един от по-големите градове в страната и до ден днешен носи името "Куманово". В дн. България също има топоними, свързани с куманите, но...май...не са толкова много. 

И така, следвайки хронологията, достигаме вече и до "истинските" татари. Те се появяват на Балканите през 1241 г. и, между другото, в интерес на историческата истина, първо минават през Сърбия и Босна преди да нахлуят в България. Но, колкото и странно да звучи, потомците на тези татари, онези хиляда български граждани, които и до днес се наричат така, започват да се заселват южно от Дунава, там, където живеят и днес, в Добруджа и Варненско, едва към 1399 г. и по-късно. Тогава тези области са опустошени от многобройните набези и военни действия между татарите и...българите (явно етническата близост не им пречи да се избиват едни други), а по-късно и между османските турци и власите, пак между тях и същите татари, молдовците, казаците, поляците и, накрая, Руското царство. Затова там до ден днешен, освен татарско, се е запазило и многобройно турско население, което е колонизирало опразнените в края на средновековието, но важни по-късно в стратегическо отношение земи. Напротив, свидетелствата показват, че преди края на 14 век заселвания на татари е имало във Видинско и ...по границата между Византия и Сърбия, която, както е добре известно, в 13-14 век минава през ...територията на дн. БЮРМ. 

По-късно, по време на османското господство, тюркоезично и монголоезично население е заселвано с или без одобрението на официалните власти и в "македонските" (разбирай бюрмските), и в българските земи. За края на 19 и нач. на 20 век има достатъчно на брой чуждестранни (което показва, че са що-годе обективни) карти, показващи етническата принадлежност на населението в посочените земи - погледнете ги! Горе съм поставил една такава. Разбира се, всеки е свободен да вярва в каквото си иска, но ...след този кратък преглед на етническата история на БЮРМ и България, можем ли да кажем със сигурност кои са по-големи "татари" - българите (бугарите) или македонците?