понеделник, 6 август 2018 г.

Лайош Велики



Крал Луи д'Анжу, който унгарците до днес наричат "Лайош Велики", е един от най-величествените монарси не само в историята на Маджарското кралство, но и в тази на цяла Средновековна Европа. Със своите амбиции за власт, простиращи се от Италия през Централна Европа чак до Полша, Молдавия и Балканите, той е своеобразен предшественик на такива по-късни владетели като например Карл V. 

Съвременният му летописец Йоан, архидякон на Кукулей, оставя негово описание, датиращо от ок. 1390 г. Според него Луи бил "мъж със среден ръст, пълни устни и леко прегърбени рамене", а "гордото му поведение" показвало неговата самоувереност и авторитет. В противовес на своя баща Шарл Робер, който е известен със загубата си от власите на Иванко Басараб при Посада в Карпатските теснини през 1331 г. и с недоверчивостта и скъперничеството си, Луи според Йоан от Кукулей бил открит, приятелски настроен и щедър. И докато Шарл се бил отличил повече в управлението на вътрешните работи на кралството, отколкото в битките, то Луи се опитвал да се впише в донякъде започналия да излиза от мода по негово време образ на рицарския, войнствен западен монарх. Едва ли минавала и година без последният да поведе лично рицарите си срещу този или онзи враг, но на походите му често липсвали реалистични цели и понякога дори основателен повод. Изглеждало сякаш самите войни му носели удоволствие и в повече от един случай поставял в пряка опасност собствения си живот. При обсадата на Каноса в Италия той паднал в рова, който заобикалял замъка, а бароните му "го смъмрили за това, че се набърква в неща, които са чужди на кралското му достойнство". (quot. Eng. 158)

Трябва да се признае обаче, че някои от особеностите в характера на Шарл Робер вероятно могат да се отдадат на тежкото му царуване. Бащата на Луи става крал на Унгария след най-дългата и тежка борба за короната в цялата история на държавата. Цели 20 години старият Анжуец е принуден да се бори с претенденти и бунтовници, а накрая огромната му държава е опустошена и са необходими сериозни усилия, за да се върне прежното й величие. И - тъкмо се е закрепил на трона - идва поражението му от "облечените в кожуси варвари" - власите - в теснините на Посада. Шарл всъщност непрекъснато участва в битки и войни и не е изключено дори да му е писнало от това. За разлика от сина му, на когото оставя обединена и омиротворена империя, чиито ресурси може да използва за каквото му скимне. Луи при това е двоен късметлия, защото на всичкото отгоре по негово време в планините са открити богати златни залежи и Унгарското кралство става една от най-богатите държави в света. Той е първият европейски владетел на север от Алпите, който почва да сече своя собствена златна монета - флорин, по подражание на ценената навсякъде монета на банкерския град Флоренция.

(to be continued...)

Няма коментари:

Публикуване на коментар