Ненавистта към
Запада и сляпото суеверие, които притежават някои балкански жители, не датират от вчера. Византийският хронист Никита Хониат описва с характерно за ромейски интелектуалец презрение един епизод от историята на Константинопол,
случил се през зимата на 1203-1204 г., който красноречиво разкрива психологията
на мнозина от неговите съграждани:
Поклонниците на
астрологията били приемани с почести в компанията на ослепения стар император (Исак II
Ангел) и той се подчинявал на техните
съвети. Исак прибягнал до други странни мерки, сред които било, например, преместването от пиедестала му на
Хиподрома на (статуята на) Калидонския глиган с настръхналата гъста четина по
гърба. Старият василевс наредил да поставят статуята на глигана в Големия дворец, защото повярвал (на астролозите), че по този начин може да предотврати
бунта на слабоумното население на града, чието поведение наподобявало това на свинете.
Наливащата се с
вино (по това време ракията още не е изобретена или навлязла в масова употреба на Балканите - б.м.)
част от тълпите на простолюдието разрушила статуята на Атина, която стояла на
пиедестал във Форума на Константин. Това станало, защото на глупавата сбирщина се сторило,
че тя подканяла с ръка западните армии (по това време армията на Четвъртия
кръстоносен поход била разположена на лагер извън стените на Константинопол - б.м.) в
града. Скулптурата се издигала на височина от девет метра и носела одежда, направена от
бронз, от който била изработена цялата статуя. Бронзовата роба покривала краката й и
падала на гънки на много места, така че нито една част на тялото, (от онези) които
Природата е отредила да бъдат облечени, да бъде открита. Военен колан плътно пристягал талията й.
Една връхна дреха от козя кожа, украсена с главата на Горгона (т.нар. егида),
покривала нейните изпъкнали гърди и рамена. Дългият й гол врат бил неустоима
наслада за окото. Бронзът бил така преобразен от убедителното изображение на
богинята във всичките му части, че нейните устни изглеждали така, сякаш ако някой
спре и се заслуша, би могъл да чуе нейния нежен глас. Вените били изобразени изпъкнали, като че ли кръвта течала по техните лъкатушещи пътеки до там, където били нужни, през
цялото тяло, което, макар и безжизнено, изглеждало така, сякаш притежавало всички белези на
пълния разцвет на живота. Очите на богинята били изпълнени с дълбок копнеж, а на главата й
имало шлем с гребен от конска грива, който се надвесвал страховито отгоре.
Сплетената й коса, вързана отзад, била празник за очите, а плитките, падащи
свободно над челото, подчертавали сплетените й коси. С лявата си ръка тя подвивала
гънките на дрехата си, а с дясната сочела на юг. Очите й гледали в същата посока. Именно поради това онези, които били напълно незапознати с
ориентацията на посоките на света, заключили, че статуята гледа на запад и с
ръката си подканва западните армии. Така те сгрешили в своята преценка и интерпретирали неправилно това, което виждали.
В резултат на
тези погрешни схващания пияните тълпи разбили статуята на Атина. Или, казано по друг начин, те се
отказали от покровителката на мъжеството и мъдростта, въпреки че тя не била
нищо повече от техен символ, като се провинили с ужасната си постъпка и вдигнали оръжия срещу самите себе си.
