неделя, 17 март 2013 г.

Светата икона на Св. Богородица Филеримска, история в картини на една балканска реликва

Светата икона на Св. Богородица Филеримска (картинна презентация в чест на 900 години от създаването на Малтийския орден)

1. Св.Богородица Филеримска ("Филеримската Мадона"). Това е изображението на Светата икона без златния обков, който й е направен по поръчение на руския цар Павел I в нач. на XIX в. Преданието гласи, че чудотворната икона пристигнала на Родос, носена сама по вълните чак от далечния Константинопол. Така нейната интригуваща история започва на Балканите и, както ще видим, завършва отново там...засега. Стилът на изображение напомня за подобни произведения от ранна Византия и действително навява мисли за произход на иконата от някое константинополско ателие в периода ок. IV-V в. Но, според легендата, иконата, която е открита на Родос от рицарите хоспиталиери след завладяването на острова през 1306-10 г., е нарисувана от самия Св. Лука, авторът на едно от четирите канонични евангелия.

2. Картина на немския ренесансов художник Херман Роде от 1484 г., изобразяваща Св. Лука Евангелист, Дева Мария и Младенеца върху олтара на "Гилдията на Св. Лука" в Любек. Християнската традиция твърди, че Св. Лука и Дева Мария са се познавали лично и поради това Филеримската икона представлява едно от най-достоверните изображения на Богородица. Според преданията Св. Лука също така е обичал да рисува и поради това най-ранните християнски икони са именно негово произведение. В периодите на Късното Средновековие и Ренесанса в Европа се създават много "гилдии на Св. Лука" - организации, които обединяват и защитават интересите на иконописци и художници под егидата на техния светец-покровител.

3. Това е още една икона, приписвана на четката на Св. Лука, която отново изобразява Богородица - т.нар. "Черна Мадона" от Ченстохова (дн. Полша).

4. Изглед към хълма Филеримос на о. Родос. Това възвишение се издига редом с няколко други в североизточната част на планинския остров, недалеч от едноименната му столица. В нач. на XIV в. на хълма има крепост, която вероятно представлява нещо като главна военна база на разквартируваните на острова византийски войски, поради което първото сериозно сражение, което хоспиталиерите водят при завладяването на острова, се състои именно тук. През ноември 1306 г. крепостта е обсадена и пада на 11-ти същия месец, след предателството на местен грък, който пуска рицарите вътре през таен вход. Според запазените сведения в защитата освен гръцките стратиоти участва и голям спомагателен отряд от 300 турски бойци, който е избит до крак. Вероятно във връзка с тази крепост, която днес е реставрирана във вида, който се предполага да е имала по византийско време, се е намирал и православният параклис на върха на Филеримския хълм, в който се е съхранявала прочутата още тогава чудотворна икона.

5. Обсадата на Малта от 1565 г. - картина от двореца на великите магистри в Ла Валета. Иконата на Св. Богородица Филеримска помага на рицарите при обсадата на Родос от 1480 г., когато след молитвите, отправени към нея, Светата Дева и Св. Йоан Кръстител чудодейно се появяват в разгара на сражението и вдъхват сили на християнските защитници на крепостта. След това събитие Филеримската Богородица получава епитета "Одигитрия" (букв. "тази, която показва (верния) път (към спасението)"). Още по-чудодеен ореол (освен заради спасението на Родос и победата на малобройните рицари-йоанити над многохилядната османска армия в 1480 г.), обвива иконата, тъй като тя оцелява три пъти, след като църквите, в които е поставена, изгарят (първата от тях още при споменатата обсада на Родос от 1480 г., втората при един пожар в Биргу (на о. Малта, от дясната страна на залива на Ла Валета) и третата при обсадата на Малта през 1565 г., епизод от която е изобразен на картината по-горе).

6. След епохалното сражение, което хоспиталиерите водят при Малта през 1565 г. срещу една от най-големите, добре подготвени и екипирани армии, събирани някога от Османската империя по море, великият магистър фра Жан Паризиьо дьо Ла Валет посвещава грандиозната победа на Св. Богородица Филеримска. От този момент за братята-рицари и останалите членове на ордена на Хоспитала тя става известна и като "Нашата Дама на победата". На снимката виждаме предната част на църквата на "Нашата Дама на победата", построена в новата хоспиталиерска столица на Малта, която носи името на споменатия предводител на ордена - Ла Валета. Иконата на Св. Богородица Филеримска престоява в този храм до момента, в който не й е отреден специален параклис в хоспиталиерската катедрала "Св. Йоан".

7. Един от параклисите в хоспиталиерската катедрала, наречена по името на патрона на ордена - "Св. Йоан". В него някога се е намирала Светата икона на "Теотокос Филеримон", както са я наричали (и все още я наричат) гърците - било то католици или православни.

8. Светата икона с обкова й от злато и скъпоценни камъни (от които липсва един рубин, откъртен вероятно по време на хаоса около Октомврийската революция - свидетелство за кражба или напр. цената на спасението й - дадения откуп на някой болшевишки офицер?), направен по поръчка на руския цар Павел I, първият и до момента последен православен велик магистър на ордена на хоспиталиерите. След превземането на Малта от френския (тогава все още само) военачалник Наполеон Бонапарт по време на Египетския му поход (Корсиканецът не пропуска да завземе това извънредно важно стратегически място, което държи контрола над морските маршрути в централната част на Средиземноморието и притежава едно от най-добрите пристанища в света), великият магистър фон Хомпеш и Върховният съвет на Хоспитала предлагат скиптъра на великите магистри заедно с останалите най-важните реликви на ордена (които им е позволено да изнесат от острова, но без скъпоценните им обкови, своевременно забелязани и отмъкнати от "санкюлотските" войници на Бонапарт) не на друг, а на... руския цар! Романтичен по натура, император Павел Романович не пропуска да приеме предложението, превръщайки се в глава на най-стария рицарски орден... наистина католически, но какво от това? Нима е имало чак такова значение във времената на Великата френска революция, когато троновете на европейските монарси се тресат и вероятно повечето от тях се будят нощем, облени в пот, представящи си острието на гилотината, спускащо се над аристократичните им вратове... Незавидна съдба, която вече е постигнала едни от "най-величайшите" и "недосегаеми" персони на света с възможно "най-чистата синя кръв", течаща в жилите - "гражданинът Капет" - Луи XVI и дори още по-благородната му по произход съпруга Мария Антоанета. И така, по описания начин, от нач. на XIX в. Св. Богородица Филеримска странно преплита съдбата си с тази на злощастната фамилия Романови - безспорно най-богатите и влиятелни държавни самодръжци в Европа до самия трагичен край на тяхната царствена династия под куршумите на болшевишките карабини... Но за това - следващия път.

понеделник, 11 март 2013 г.

Кратка история в картини на Малтийския орден на св. Йоан Йерусалимски (по случай 900 години от създаването му)


1. Кръстоносци в сражение срещу сарацини в Светите земи на Сирия и Палестина (средновековна миниатюра). След превземането на Йерусалим през 1099 г., кръстоносният предводител Годфроа дьо Буийон прави града своя столица и е провъзгласен за първия владетел на Йерусалимското кралство. Още през същата година Годфроа прави първото в историята дарение на хоспиталиерите – селището Хесилия в Палестина, в знак на признателност за помощта, оказана от братята-лечители на неговите болни и ранени войници.


2. Така вероятно са изглеждали първите братя-рицари хоспиталиери в Светите земи през XII в.


3. Друга съвременна илюстрация на рицар хоспиталиер от XII век. Характерният бял кръст с осем върха, изобразен на расото и щита на рицаря, е известен днес като “малтийски кръст” и често бива използван в различни страни като медал и орден за храброст. Той е главен символ на йоанитите още от тези далечни времена.


4. Карта на средновековния Йерусалим по време на обсадата му от Саладин през 1187 г. С червената линия вътре в града и надписа е посочена главната квартира на ордена на св. Йоан и болницата “Св. Мария Латинска”, разположени в непосредствена близост до Църквата на Божия гроб (The Holy Sepulchre). Тук е създаден Малтийският орден.


5. Средновековната крепост Крак дьо Шевалие (дн. Сирия) в Ливанските планини. Прославена с непревземаемостта си, това е една от най-силните твърдини на йоанитите в Светите земи и едно от най-важните им средища след падането на Йерусалим.


6. Рицарите хоспиталиери участват активно в отбраната на последната столица на кръстоносците в Светите земи – Акра (дн. Израел). На тази френска илюстрация от XIX в. на преден план е изобразен йоанитският маршал фра (съкр. от лат. frater – брат) Матийьо дьо Клермон, който намира смъртта си в сражението. Въпреки отчаяната съпротива Акра пада пред войските на мамелюците на 18 май 1291 г.


7. Щитове с гербовете на великите магистри на хоспиталиерите, управлявали ордена на св. Йоан по време на неговия престой на Родос (когато йоанитите стават известни като “родоските рицари”). Повече от 200-годишния престой на Родос съдържа някои от най-славните страници в историята на ордена.


8. Гербове на административните части, на които се разделя орденът, т.нар. Tongues (букв. “езици”). Това разделение, което се запазва и до много по-късно, е възприето на Родос. Тук виждаме (отляво надясно и отгоре надолу) гербовете на Английския, Наварския, Португалския, Германския, Френския (което в тази епоха означава само дн. Сев. Франция или областта Ил дьо Франс), Провансалския и Кастилско-Арагонския “езици”.


9. Главната порта на двореца на великите магистри в Родос.


10. Ренесансова картина от италианския художник Пинтурикио, показваща коленичил за молитва рицар хоспиталиер на фона на укрепленията на Родос (вдясно). Тази картина символизира тогавашното схващане за Родос като “щит на вярата” (така го нарича напр. известният ренесансов хуманист Франческо Петрарка) и за посветилите живота си на защитата на християнството монаси-рицари от ордена на св. Йоан Йерусалимски.


11. Замъкът Бодрум, който днес е популярна туристическа дестинация, е построен на югозападните брегове на дн. Турция от родоските рицари в нач. на XV в. Дълги години тази непревземаема за времето си крепост е представлявала единственото християнско владение в Мала Азия и е служела за убежище на избягалите от турците християнски роби.


12. Тази илюстрация от XVI в. изобразява битката при Никопол от 1396 г. В това епохално сражение османският султан и завоевател на България Баязид I Илдъръм (“Светкавицата”) разгромява потеглилите срещу него западни кръстоносци, предвождани от унгарския крал Сигизмунд Люксембургски. Хоспиталиерите взимат значително участие в този поход и спомагат за това унгарският крал да се спаси от плен или смърт. След поражението той успява да се качи на борда на една йоанитска галера заедно с великия магистър на ордена фра Филибер дьо Наяк и двамата заедно отплават към Константинопол, където помагат да бъде отблъснато едно опасно османско нападение срещу византийската столица.


13. Обсадите на Родос от османците през 1480 г. и 1522-23 г. представляват славни страници не само в хоспиталиерската, а и изобщо във военната история като цяло. На тази съвременна на събитията илюстрация виждаме епизод от първата обсада на Родос, когато братята-рицари, предвождани от великия магистър фра Пиер д’Обюсон, нанасят тежко поражение на войската на султан Мехмед II Фатих (“Завоевателя”).


14. Друг епизод от същата обсада на Родос през 1480 г. (илюстрацията е към историческия труд на хоспиталиерския канцлер фра Гийом дьо Каурсин, взел лично участие в отбраната). Някои историографи твърдят, че гневът от нанесеното поражение при Родос допринесъл за ненавременната смърт на османския султан Мехмед II Завоевателя (получил прозвището си след превземането на Константинопол), който починал на 3 май 1481 г. едва на 49 годишна възраст.


15. Тази турска миниатюра изобразява двубоя на османския герой Дели Синан със западен рицар (вдясно). С края на Средновековието борбата, която водят кръстоносците, вече не е за владението на Йерусалим или Светите земи, а за спирането на османската експанзия, която стига до самото сърце на Европа, до земите на дн. Австрия и Италия. След загубата на Родос хоспиталиерските братя-рицари, установили се в Малта, представляват най-сериозното звено в отбранителната линия, създадена от християните против турското настъпление в Средиземно море.


16. Основното “оръжие” на Малтийския орден в поетата от него роля на защитник на християнското корабоплаване в Средиземно море от нападенията на турски, арабски и берберски корсари, е галерата. В епохата преди откриването на парните двигатели и в условията на “Вътрешното море”, където, за разлика от други места, постоянно духащите в една посока ветрове са рядкост, гребните кораби са притежавали ненадминати достойнства. Галерите на ордена са се славели като най-добрите кораби от този тип в региона и са предизвиквали страх и уважение дори във “Високата порта” в Истанбул.


17. Тази съвременна илюстрация показва малтийска галера, сражаваща се срещу турския флот в битката при Превеза през 1538 г. Орденът на хоспиталиерите взима значително участие в продължителната, преминала през много етапи и сражения война, която двата тогавашни европейски “гиганта” – Османската и Испанската империи, водят за господството над Средиземноморието през XVI век. Войната завършва без победител, но като че ли изтощава катастрофално и двете велики държави и допринася за последвалия им необратим упадък.


18. Прием на нови членове на Малтийския орден (novitiates) в средата на XVI в. Любопитно е, че младите хоспиталиерски братя-рицари са били задължени да служат по няколко години като офицери на борда на някой от орденските кораби, а самата служба е носела названието “керван”. Алюзията е несъмнена: керваните, които някога е трябвало да бъдат охранявани от рицарите в сирийската пустиня, сега са заменени от патрул над морските пътища и “кервани” от християнски кораби, иначе често ставащи плячка на “неверните” корсари.


19. Това е портрет от известния художник Ел Греко на итиалианския хуманист и историограф Джакомо Босио. В кр. на XVI в. Босио, чийто брат е хоспиталиер и секретар на великия магистър фра Жан Паризиьо дьо Ла Валет (героят от отбраната на Малта през 1565 г. и кръстник на дн. малтийска столица), получава доживотна пенсия от ордена, за да напише неговата история. До ден днешен тритомното съчинение Dell’Istoria della Sacra Religione et Illustrissima Militia di San Giovanni Gerosolimitano (пълното заглавие е прекалено дълго) е най-изчерпателното и обемно произведение, посветено на средновековната йоанитска история.


20. Снимка на коридор в двореца на великите магистри в Ла Валета, който днес се използва като седалище на правителството на Малта, но освен това понякога е отворен и за туристически посещения. Цялата Ла Валета сякаш е застинала в XVII век, един блестящо запазен паметник на епохата, присмиващ се над времето и над природните стихии. Последното е особено видно в период на буря, когато неспираните от нищо в продължение на стотици километри вълни (о. Малта се намира в самия център на Средиземно море, далеч от друга суша) продължават да набират сили и да се извисяват заплашително до момента, в който не се разбият безславно в огромните тривековни каменни вълноломи и бастиони на бившата хоспиталиерска столица.


21. С въвеждането на парните двигатели, избухването на Великата френска революция и многото други промени, които вещаят настъпването на нова ера, старите империи и институции една след друга биват пометени от вълната на времето и изчезват безвъзвратно. Заплашено е съществуването и на Малтийския орден. Пиратите от северноафриканския бряг вече не представляват заплаха за силните европейски държави и необходимостта от протекция срещу тях изчезва. След превземането на Малта от Наполеон през 1798 г. братята-рицари са прогонени от своя остров и в продължение на дълги десетилетия техният орден изглежда на ръба на изчезването, като между 1805 и 1879 г. дори не са избирани велики магистри. Но опасността постепенно отминава . Днес суверенният военен хоспиталиерски орден на св. Йоан Йерусалимски, Родоски и Малтийски, празнува деветстотингодишнината от основаването си по-славен отвсякога, обединил повече от 13 500 Рицари и Дами в изпълнението на своята хуманитарна мисия навсякъде по света, защитавайки принципите на онова, което прави всички ни по-добри, а именно: Човечността.