неделя, 17 март 2013 г.

Светата икона на Св. Богородица Филеримска, история в картини на една балканска реликва

Светата икона на Св. Богородица Филеримска (картинна презентация в чест на 900 години от създаването на Малтийския орден)

1. Св.Богородица Филеримска ("Филеримската Мадона"). Това е изображението на Светата икона без златния обков, който й е направен по поръчение на руския цар Павел I в нач. на XIX в. Преданието гласи, че чудотворната икона пристигнала на Родос, носена сама по вълните чак от далечния Константинопол. Така нейната интригуваща история започва на Балканите и, както ще видим, завършва отново там...засега. Стилът на изображение напомня за подобни произведения от ранна Византия и действително навява мисли за произход на иконата от някое константинополско ателие в периода ок. IV-V в. Но, според легендата, иконата, която е открита на Родос от рицарите хоспиталиери след завладяването на острова през 1306-10 г., е нарисувана от самия Св. Лука, авторът на едно от четирите канонични евангелия.

2. Картина на немския ренесансов художник Херман Роде от 1484 г., изобразяваща Св. Лука Евангелист, Дева Мария и Младенеца върху олтара на "Гилдията на Св. Лука" в Любек. Християнската традиция твърди, че Св. Лука и Дева Мария са се познавали лично и поради това Филеримската икона представлява едно от най-достоверните изображения на Богородица. Според преданията Св. Лука също така е обичал да рисува и поради това най-ранните християнски икони са именно негово произведение. В периодите на Късното Средновековие и Ренесанса в Европа се създават много "гилдии на Св. Лука" - организации, които обединяват и защитават интересите на иконописци и художници под егидата на техния светец-покровител.

3. Това е още една икона, приписвана на четката на Св. Лука, която отново изобразява Богородица - т.нар. "Черна Мадона" от Ченстохова (дн. Полша).

4. Изглед към хълма Филеримос на о. Родос. Това възвишение се издига редом с няколко други в североизточната част на планинския остров, недалеч от едноименната му столица. В нач. на XIV в. на хълма има крепост, която вероятно представлява нещо като главна военна база на разквартируваните на острова византийски войски, поради което първото сериозно сражение, което хоспиталиерите водят при завладяването на острова, се състои именно тук. През ноември 1306 г. крепостта е обсадена и пада на 11-ти същия месец, след предателството на местен грък, който пуска рицарите вътре през таен вход. Според запазените сведения в защитата освен гръцките стратиоти участва и голям спомагателен отряд от 300 турски бойци, който е избит до крак. Вероятно във връзка с тази крепост, която днес е реставрирана във вида, който се предполага да е имала по византийско време, се е намирал и православният параклис на върха на Филеримския хълм, в който се е съхранявала прочутата още тогава чудотворна икона.

5. Обсадата на Малта от 1565 г. - картина от двореца на великите магистри в Ла Валета. Иконата на Св. Богородица Филеримска помага на рицарите при обсадата на Родос от 1480 г., когато след молитвите, отправени към нея, Светата Дева и Св. Йоан Кръстител чудодейно се появяват в разгара на сражението и вдъхват сили на християнските защитници на крепостта. След това събитие Филеримската Богородица получава епитета "Одигитрия" (букв. "тази, която показва (верния) път (към спасението)"). Още по-чудодеен ореол (освен заради спасението на Родос и победата на малобройните рицари-йоанити над многохилядната османска армия в 1480 г.), обвива иконата, тъй като тя оцелява три пъти, след като църквите, в които е поставена, изгарят (първата от тях още при споменатата обсада на Родос от 1480 г., втората при един пожар в Биргу (на о. Малта, от дясната страна на залива на Ла Валета) и третата при обсадата на Малта през 1565 г., епизод от която е изобразен на картината по-горе).

6. След епохалното сражение, което хоспиталиерите водят при Малта през 1565 г. срещу една от най-големите, добре подготвени и екипирани армии, събирани някога от Османската империя по море, великият магистър фра Жан Паризиьо дьо Ла Валет посвещава грандиозната победа на Св. Богородица Филеримска. От този момент за братята-рицари и останалите членове на ордена на Хоспитала тя става известна и като "Нашата Дама на победата". На снимката виждаме предната част на църквата на "Нашата Дама на победата", построена в новата хоспиталиерска столица на Малта, която носи името на споменатия предводител на ордена - Ла Валета. Иконата на Св. Богородица Филеримска престоява в този храм до момента, в който не й е отреден специален параклис в хоспиталиерската катедрала "Св. Йоан".

7. Един от параклисите в хоспиталиерската катедрала, наречена по името на патрона на ордена - "Св. Йоан". В него някога се е намирала Светата икона на "Теотокос Филеримон", както са я наричали (и все още я наричат) гърците - било то католици или православни.

8. Светата икона с обкова й от злато и скъпоценни камъни (от които липсва един рубин, откъртен вероятно по време на хаоса около Октомврийската революция - свидетелство за кражба или напр. цената на спасението й - дадения откуп на някой болшевишки офицер?), направен по поръчка на руския цар Павел I, първият и до момента последен православен велик магистър на ордена на хоспиталиерите. След превземането на Малта от френския (тогава все още само) военачалник Наполеон Бонапарт по време на Египетския му поход (Корсиканецът не пропуска да завземе това извънредно важно стратегически място, което държи контрола над морските маршрути в централната част на Средиземноморието и притежава едно от най-добрите пристанища в света), великият магистър фон Хомпеш и Върховният съвет на Хоспитала предлагат скиптъра на великите магистри заедно с останалите най-важните реликви на ордена (които им е позволено да изнесат от острова, но без скъпоценните им обкови, своевременно забелязани и отмъкнати от "санкюлотските" войници на Бонапарт) не на друг, а на... руския цар! Романтичен по натура, император Павел Романович не пропуска да приеме предложението, превръщайки се в глава на най-стария рицарски орден... наистина католически, но какво от това? Нима е имало чак такова значение във времената на Великата френска революция, когато троновете на европейските монарси се тресат и вероятно повечето от тях се будят нощем, облени в пот, представящи си острието на гилотината, спускащо се над аристократичните им вратове... Незавидна съдба, която вече е постигнала едни от "най-величайшите" и "недосегаеми" персони на света с възможно "най-чистата синя кръв", течаща в жилите - "гражданинът Капет" - Луи XVI и дори още по-благородната му по произход съпруга Мария Антоанета. И така, по описания начин, от нач. на XIX в. Св. Богородица Филеримска странно преплита съдбата си с тази на злощастната фамилия Романови - безспорно най-богатите и влиятелни държавни самодръжци в Европа до самия трагичен край на тяхната царствена династия под куршумите на болшевишките карабини... Но за това - следващия път.

понеделник, 11 март 2013 г.

Кратка история в картини на Малтийския орден на св. Йоан Йерусалимски (по случай 900 години от създаването му)



1. Кръстоносци в сражение срещу сарацини в Светите земи на Сирия и Палестина (средновековна миниатюра). След превземането на Йерусалим през 1099 г., кръстоносният предводител Годфроа дьо Буйон прави града своя столица и е провъзгласен за първия владетел на Йерусалимското кралство. Още през същата година Годфроа прави първото известно в историята дарение на ордена на хоспиталиерите – селището Хесилия в Палестина, в знак на признателност за помощта, оказана от братята-лечители на неговите болни и ранени войници.




2. Така вероятно са изглеждали първите братя-рицари хоспиталиери в Светите земи през XII в.




3. Друга съвременна илюстрация, представяща рицар хоспиталиер от XII век. Характерният бял кръст с осем върха, изобразен на расото и щита на рицаря, е познат днес като “малтийски кръст”. Символът често бива използван в различни страни като медал и орден за храброст. Той е отличителен знак на хоспиталиерите-йоанити още от тези далечни времена.




4. Карта на средновековния Йерусалим по време на обсадата му от Саладин през 1187 г. С червената линия вътре в града и надписа са посочени локациите на главната квартира на ордена на св. Йоан и болницата “Св. Мария Латинска”, разположени в непосредствена близост до Църквата на Божия гроб (The Holy Sepulchre). Тук е създаден Малтийският орден.




5. Средновековната крепост Крак дьо Шевалие (дн. Сирия) в Ливанските планини. Прославена с непревземаемостта си, това е една от най-силните твърдини на йоанитите в Светите земи и едно от най-важните им средища след падането на Йерусалим.




6. Рицарите хоспиталиери участват активно в отбраната на последната столица на кръстоносците в Светите земи – Акра (дн. Израел). На тази френска илюстрация от XIX в. на преден план е изобразен йоанитският маршал фра (съкр. от лат. frater – брат) Матийьо дьо Клермон, който намира смъртта си в сражението. Въпреки отчаяната съпротива Акра пада пред войските на египетските мамелюци на 18 май 1291 г.




7. Щитове с гербовете на великите магистри на хоспиталиерите, управлявали ордена на св. Йоан по време на неговия престой на Родос (когато йоанитите стават известни като “родоските рицари”). Продължилият повече от двеста години период на Родос съдържа някои от най-славните страници в историята на ордена.




8. Гербове на административните части, на които се разделя орденът, т.нар. Langues или Tongues (букв. “езици”). Това разделение, което се запазва до много по-късно, е възприето именно на Родос. На илюстрацията виждаме (отляво надясно и отгоре надолу) гербовете на Английския, Наварския, Португалския, Германския, Френския (което в тази епоха означава само дн. Северна Франция или областта Ил дьо Франс), Провансалския и Кастилско-Арагонския "езици".



9. Реставрираната главна порта на двореца на великите магистри в Родос.




10. Ренесансова картина от италианския художник Пинтурикио, показваща коленичил за молитва рицар хоспиталиер на фона на укрепленията на Родос (вдясно). Тази картина символизира тогавашното схващане за Родос като “щит на вярата” (така го нарича напр. известният ренесансов хуманист Франческо Петрарка) и за посветилите живота си на защитата на християнството монаси-рицари от ордена на св. Йоан Йерусалимски.




11. Замъкът Бодрум, който днес е популярна туристическа дестинация, е построен на югозападните брегове на дн. Турция от родоските рицари в началото на XV в. Дълги години тази непревземаема за времето си крепост е представлявала единственото християнско владение в Мала Азия и е служела за убежище на избягалите от турците християнски роби.




12. Тази илюстрация от XVI в. изобразява битката при Никопол от 1396 г. В това епохално сражение османският султан и завоевател на България Баязид I Йълдъръм (“Светкавицата”) разгромява потеглилите срещу него западни кръстоносци, предвождани от унгарския крал Сигизмунд Люксембургски. Хоспиталиерите взимат значително участие в този поход и спомагат за това унгарският крал да се спаси от плен или смърт. След поражението в полето пред Никопол Сигизмунд успява да се качи на борда на една йоанитска галера заедно с великия магистър на ордена фра Филибер дьо Наяк. Двамата християнски предводители заедно отплават към Константинопол, където помагат да бъде отблъсната опасна османска атака срещу обсадената византийска столица.




13. Обсадите на Родос от османците през 1480 г. и 1522-23 г. представляват славни страници не само в хоспиталиерската, а и в световната военна история. На тази съвременна на събитията илюстрация виждаме епизод от първата обсада на Родос, когато братята-рицари, предвождани от великия магистър фра Пиер д’Обюсон, нанасят тежко поражение на войската на султан Мехмед II Фатих (“Завоевателя”).




14. Друг епизод от същата обсада на Родос през 1480 г. (илюстрацията е към сензационната за времето си книга на хоспиталиерския канцлер фра Гийом дьо Каурсин, взел лично участие в отбраната). Някои историографи твърдят, че гневът от нанесеното поражение при Родос допринесъл за ненавременната смърт на османския султан Мехмед II Завоевателя (получил прозвището си след превземането на Константинопол). Мехмед починал на 3 май 1481 г. едва на 49 годишна възраст.




15. Тази турска миниатюра изобразява двубоя на легендарния османски герой Дели Синан със западен рицар (вдясно). С настъпването на края на Средновековието борбата, която водят кръстоносците, вече не е за Йерусалим или Светите земи, а за спирането на османската експанзия, която стига до самото сърце на Европа, до земите на дн. Австрия и Италия. След загубата на Родос хоспиталиерските братя-рицари, установили се в Малта, представляват най-сериозното звено в отбранителната линия, която християните създават против турското настъпление в Средиземно море.




16. Основното “оръжие” на Малтийския орден в поетата от него роля на защитник на християнското корабоплаване в Средиземно море от нападенията на мюсюлманските корсари, е галерата. В епохата преди откриването на парните двигатели и в условията на “Вътрешното море”, където, за разлика от други места, постоянно духащите в една посока ветрове са рядкост, гребните кораби са притежавали ненадминати достойнства. Галерите на ордена се славят като най-добрите кораби от този тип в региона и предизвикват страх и уважение дори във “Високата порта” в Истанбул.




17. Тази съвременна илюстрация показва малтийска галера, сражаваща се срещу турския флот в битката при Превеза през 1538 г. Орденът на хоспиталиерите взима значително участие в продължителната и преминала през много етапи и сражения война, която двата тогавашни европейски “гиганта” – Османската и Испанската империи, водят за господството над Средиземноморието през XVI век. Войната завършва без победител, но като че ли изтощава катастрофално и двете велики държави и допринася за последвалия им упадък.




18. Прием на нови членове на Малтийския орден (novitiates) в средата на XVI в. Любопитно е, че младите хоспиталиерски братя-рицари са били задължени да служат по няколко години като офицери на борда на някой от орденските кораби, а самата служба е носела названието “керван”. Алюзията е несъмнена: керваните на пилигримите, които някога е трябвало да бъдат охранявани от рицарите в сирийските пустини, сега са заменени от патрул над морските пътища и “кервани” от християнски кораби, които без охрана са заплашени от това да се превърнат в плячка на османските корсари.




19. Този портрет от известния художник Ел Греко изобразява италианския хуманист и историограф Джакомо Босио. В края на XVI в. Босио, чийто брат е хоспиталиер и секретар на великия магистър фра Жан Паризиьо дьо Ла Валет (героят от отбраната на Малта през 1565 г. и кръстник на дн. малтийска столица), получава доживотна пенсия от ордена, за да напише неговата история. До ден днешен тритомното съчинение Dell’Istoria della Sacra Religione et Illustrissima Militia di San Giovanni Gerosolimitano (пълното заглавие е прекалено дълго) е най-изчерпателното и обемно произведение, посветено на хоспиталиерската история.




20. Снимка на коридор в двореца на великите магистри в Ла Валета. Дворецът днес се използва като седалище на правителството на Малта, но освен това понякога е отворен и за туристически посещения. Зад масивните си крепостни стени цялата Ла Валета сякаш е застинала в XVII век като перфектно запазен паметник на тази блестяща епоха, присмиващ се над времето и над природните стихии. Последното е особено видно в период на буря, когато неспираните от нищо в продължение на стотици километри вълни (о. Малта се намира в самия център на Средиземно море, далеч от всяка друга суша) продължават да набират сили и да се извисяват заплашително до момента, в който не се разбият безславно в огромните каменни вълноломи и бастиони на бившата хоспиталиерска столица.




21. С въвеждането на парните двигатели, избухването на Великата френска революция и многото други промени, които вещаят настъпването на нова ера, старите империи и институции една след друга биват пометени от вълната на времето. Заплашено е съществуването и на Малтийския орден, чиито стратегически разположени острови представляват изкушение за новите Велики сили. Пиратите от северноафриканския бряг вече не представляват заплаха за европейските държави и необходимостта от протекция срещу тях изчезва. След като завладява Малта през 1798 г. Наполеон Бонапарт прогонва братята-рицари от тяхната цитадела. В продължение на дълги десетилетия орденът на св. Йоан изглежда на ръба на изчезването, като между 1805 и 1879 г. дори не са избирани велики магистри. Но опасността постепенно отминава и хоспиталиерите заемат своето достойно място в съвременния свят. Днес суверенният военен хоспиталиерски орден на св. Йоан Йерусалимски, Родоски и Малтийски, празнува деветстотин години от основаването си по-славен отвсякога, обединил повече от 13 500 Рицари и Дами в изпълнението на своята хуманитарна мисия в помощ на бедните и болните навсякъде по света, защитавайки принципите на онова, което прави всички ни по-добри, а именно: Човечността.