Светата икона на Св. Богородица Филеримска, история в картини на една балканска реликва

Светата икона на Св. Богородица Филеримска (картинна презентация в чест на 900 години от създаването на Малтийския орден)

1. Св.Богородица Филеримска ("Филеримската Мадона"). Това е изображението на Светата икона без златния обков, който й е направен по поръчение на руския цар Павел I в нач. на XIX в. Преданието гласи, че чудотворната икона пристигнала на Родос, носена сама по вълните чак от далечния Константинопол. Така нейната интригуваща история започва на Балканите и, както ще видим, завършва отново там...засега. Стилът на изображение напомня за подобни произведения от ранна Византия и действително навява мисли за произход на иконата от някое константинополско ателие в периода ок. IV-V в. Но, според легендата, иконата, която е открита на Родос от рицарите хоспиталиери след завладяването на острова през 1306-10 г., е нарисувана от самия Св. Лука, авторът на едно от четирите канонични евангелия.

2. Картина на немския ренесансов художник Херман Роде от 1484 г., изобразяваща Св. Лука Евангелист, Дева Мария и Младенеца върху олтара на "Гилдията на Св. Лука" в Любек. Християнската традиция твърди, че Св. Лука и Дева Мария са се познавали лично и поради това Филеримската икона представлява едно от най-достоверните изображения на Богородица. Според преданията Св. Лука също така е обичал да рисува и поради това най-ранните християнски икони са именно негово произведение. В периодите на Късното Средновековие и Ренесанса в Европа се създават много "гилдии на Св. Лука" - организации, които обединяват и защитават интересите на иконописци и художници под егидата на техния светец-покровител.

3. Това е още една икона, приписвана на четката на Св. Лука, която отново изобразява Богородица - т.нар. "Черна Мадона" от Ченстохова (дн. Полша).

4. Изглед към хълма Филеримос на о. Родос. Това възвишение се издига редом с няколко други в североизточната част на планинския остров, недалеч от едноименната му столица. В нач. на XIV в. на хълма има крепост, която вероятно представлява нещо като главна военна база на разквартируваните на острова византийски войски, поради което първото сериозно сражение, което хоспиталиерите водят при завладяването на острова, се състои именно тук. През ноември 1306 г. крепостта е обсадена и пада на 11-ти същия месец, след предателството на местен грък, който пуска рицарите вътре през таен вход. Според запазените сведения в защитата освен гръцките стратиоти участва и голям спомагателен отряд от 300 турски бойци, който е избит до крак. Вероятно във връзка с тази крепост, която днес е реставрирана във вида, който се предполага да е имала по византийско време, се е намирал и православният параклис на върха на Филеримския хълм, в който се е съхранявала прочутата още тогава чудотворна икона.

5. Обсадата на Малта от 1565 г. - картина от двореца на великите магистри в Ла Валета. Иконата на Св. Богородица Филеримска помага на рицарите при обсадата на Родос от 1480 г., когато след молитвите, отправени към нея, Светата Дева и Св. Йоан Кръстител чудодейно се появяват в разгара на сражението и вдъхват сили на християнските защитници на крепостта. След това събитие Филеримската Богородица получава епитета "Одигитрия" (букв. "тази, която показва (верния) път (към спасението)"). Още по-чудодеен ореол (освен заради спасението на Родос и победата на малобройните рицари-йоанити над многохилядната османска армия в 1480 г.), обвива иконата, тъй като тя оцелява три пъти, след като църквите, в които е поставена, изгарят (първата от тях още при споменатата обсада на Родос от 1480 г., втората при един пожар в Биргу (на о. Малта, от дясната страна на залива на Ла Валета) и третата при обсадата на Малта през 1565 г., епизод от която е изобразен на картината по-горе).

6. След епохалното сражение, което хоспиталиерите водят при Малта през 1565 г. срещу една от най-големите, добре подготвени и екипирани армии, събирани някога от Османската империя по море, великият магистър фра Жан Паризиьо дьо Ла Валет посвещава грандиозната победа на Св. Богородица Филеримска. От този момент за братята-рицари и останалите членове на ордена на Хоспитала тя става известна и като "Нашата Дама на победата". На снимката виждаме предната част на църквата на "Нашата Дама на победата", построена в новата хоспиталиерска столица на Малта, която носи името на споменатия предводител на ордена - Ла Валета. Иконата на Св. Богородица Филеримска престоява в този храм до момента, в който не й е отреден специален параклис в хоспиталиерската катедрала "Св. Йоан".

7. Един от параклисите в хоспиталиерската катедрала, наречена по името на патрона на ордена - "Св. Йоан". В него някога се е намирала Светата икона на "Теотокос Филеримон", както са я наричали (и все още я наричат) гърците - било то католици или православни.

8. Светата икона с обкова й от злато и скъпоценни камъни (от които липсва един рубин, откъртен вероятно по време на хаоса около Октомврийската революция - свидетелство за кражба или напр. цената на спасението й - дадения откуп на някой болшевишки офицер?), направен по поръчка на руския цар Павел I, първият и до момента последен православен велик магистър на ордена на хоспиталиерите. След превземането на Малта от френския (тогава все още само) военачалник Наполеон Бонапарт по време на Египетския му поход (Корсиканецът не пропуска да завземе това извънредно важно стратегически място, което държи контрола над морските маршрути в централната част на Средиземноморието и притежава едно от най-добрите пристанища в света), великият магистър фон Хомпеш и Върховният съвет на Хоспитала предлагат скиптъра на великите магистри заедно с останалите най-важните реликви на ордена (които им е позволено да изнесат от острова, но без скъпоценните им обкови, своевременно забелязани и отмъкнати от "санкюлотските" войници на Бонапарт) не на друг, а на... руския цар! Романтичен по натура, император Павел Романович не пропуска да приеме предложението, превръщайки се в глава на най-стария рицарски орден... наистина католически, но какво от това? Нима е имало чак такова значение във времената на Великата френска революция, когато троновете на европейските монарси се тресат и вероятно повечето от тях се будят нощем, облени в пот, представящи си острието на гилотината, спускащо се над аристократичните им вратове... Незавидна съдба, която вече е постигнала едни от "най-величайшите" и "недосегаеми" персони на света с възможно "най-чистата синя кръв", течаща в жилите - "гражданинът Капет" - Луи XVI и дори още по-благородната му по произход съпруга Мария Антоанета. И така, по описания начин, от нач. на XIX в. Св. Богородица Филеримска странно преплита съдбата си с тази на злощастната фамилия Романови - безспорно най-богатите и влиятелни държавни самодръжци в Европа до самия трагичен край на тяхната царствена династия под куршумите на болшевишките карабини... Но за това - следващия път.