понеделник, 25 февруари 2013 г.

Мамелюци и еничари



Традициите на близкоизточните народи и в частност на арабите в използването на роби-войници датират от дълбока древност. Фактите, свързани с тази широко разпространена някога практика, са извънредно интересни и имат доста допирни точки с българската история, макар и аз в действителност изобщо да не съм срещал публикации на български по въпроса, като изключим, разбира се, такива, свързани с темата за еничарите (чиято популярност продължава да ражда и до днес популярни лафове и сравнения, като някои от тях са не особено адекватни исторически). Мисля, че си струва тази празнина някой ден да бъде запълнена...

Още във времената на Абасидите и Омаядите робите-войници са били сред най-елитните бойни сили в дворовете на мюсюлманските владетели от Маракеш до Хорасан. В този ранен период тези роби като че ли са били основно... славяни - или "сакалиба", както са ги наричали арабите. Земите на Северна и Средна Европа явно са били достатъчно крупен износител на роби, за да може толкова много здрави и млади мъже да стигнат от там чак до далечния Арабски халифат. Гвардията на халифа на Кордова в Испания се е състояла главно от славяни и именно там те са се сблъсквали нееднократно с викингите от Дания и Норвегия по време на опустошителните им набези в Средизeмноморието. Дали пък някой път, като врагове на бойното поле, в Испания или Северна Африка, не са се срещнали стари познати от граничните земи между славяните и скандинавците, примерно бивши съседи ободрит и викинг от Южен Ютланд? А казват, че глобализацията била ново откритие...

Майтапът настрана, такива пътувания с тогавашните средства за придвижване са отнемали месеци, ако не и години, и са били извънредно опасни. Въпреки това хората са ги извършвали. Интензивността на робския трафик от Северна Европа на юг наистина едва ли е била толкова голяма, колкото онази, най-известната в историята, дето се извършва по-късно между Африка и Америка, но все пак явно е била достатъчно значима. Знаем, например, че една от първите славянски държави в историята е основана от франкски роботърговец - Само, чиято фактория е била базирана в тогава дивите и покрити с неизбродни лесове (помните ли израза "вдън гори Тилилейски", който се среща често в старите славянски приказки?) земи на дн. Чехия. Само е извършвал "греховния" си от наша гледна точка бизнес през периода на т.нар. "Тъмни векове" (наричани така, защото за тях се знае наистина малко и основното инфо се заключава в зверски кръвопролития, пълна варварщина и почти пълното изчезване на всякакъв спомен от римската цивилизация); по-късно, при Шарлеман (известен по нашите географски ширини като Карл Велики) и неговите наследници, робският трафик, минаващ през Западна Европа на юг към Пиринеите и Африка, постепенно "пресъхва". За сметка на това, другият известен още от тези времена маршрут (който на свой ред се разделя на две части - по течението на р. Днепър (известният "Путь из Варяг в Греки")и по течението на р. Волга от Скандинавия през Черно и Каспийско море към Персия и Леванта) си "работи" чак до най-нови времена. В Константинопол е било възможно да си купиш черкезка робиня от североизточното Черноморие дори и в началото на миналия (20) век.

Египетският историк Мустафа Зиада дава интересни подоробности относно произхода на една робска армия - мамелюците, която успява да завземе властта в неговата родина и да я управлява самостоятелно от ок. 1250 до 1517 г. - а и след това, макар и вече под османски сюзеренитет, та чак до времената на Великата френска революция и Наполеон Бонапарт (корсиканеца Буонапарте). Когато тази вечер спрях погледа си върху неговия материал, вече знаех, че мамелюците са роби, които са внесени в Египет от северните брегове на Черно море - основно чрез посредничеството на венециански и генуезки кораби. Знаех, че продажбата им в такъв необичайно голям брой по това време се дължи на скорошното завоюване на най-западния край на евразийските степи от монголите - от армията на т.нар. "Улус на Джучи". А Джучи е бил най-големият син на Чингис хан, първороденият от неговата жена Борте, която като млада била отвлечена от враждебното на Чингис племе на татарите (според друга версия - от меркитите) и изнасилена от похитителите си. След известно време Чингис успял да победи татарите и да си върне жената, но малко по-късно се родил Джучи. Легендарният му с победите си баща изпитвал съмнения относно бащинството си и вероятно заради това му дал властта над онези земи, които, общо взето, били разполоежени "най на майната си" от неговата родина и сигурно, от монголската му перспектива, са му изглеждали най-малоценни. Сред тях между другото била и нашата родина. Все пак ордата на Джучи - татарите (вероятно неслучайно именно тази част от монголите остава известна под това име, което живее и до днес в близки до нас географски ширини (а дори и у нас!) - макар че още Чингис хан избил по-голямата част от истинските татари - така че това е нещо като отмъщение на историята за онова клане) става известна като "Златната орда" - "Алтън орда" и си е не друго, а най-мощната държава в Европа за доста дълъг период от време. Знаех, че "най-омразни" на татарите в новата им родина били не други, а "нашите" съюзници куманите и затова те били безмилостно тъпкани, избивани и масово продавани като роби - но и че това пък е било причината управляващите родове на България (все пак частично) и най-вече на Египет да имат куманска кръв (като в периода на мамелюците Египет дори е бил наричан "страната на турците" - кипчаците напълно оправдано са се смятали за едно от великите турски/тюркски племена). Знаех, че след изчезването на куманите тяхното място в лова на роби (като жертви) заели черкезите - и затова историята на мамелюците се дели на два периода: на "куманска" и на "черкезка" династия.

Но не знаех, че "мам'люк" на арабски означавало "бял роб". Думата била измислена, за да се отличават от черните роби, които също не липсвали и в Машрика, и в Магреба още от времената на Мохамед. Не знаех или не бях обърнал внимание, че освен в Египет мамелюци се срещали често и из други мюсюлмански страни в Близкия изток и че, освен на кюрдите Аюбиди, били предпочитаната гвардия и на селджукските султани в Коня (Икониум) - предтечите на днешна Турция и идолите на първите османци. Знаех обаче, че еничарите са били бели, били са роби и са били войници - "най-страшната пехота за времето си". При съпоставянето на тези факти е явно, че разликата между мамелюците и еничарите не е особено голяма - е, вярно, че мамелюците са били предимно конници, но традициите в начините за воденето на война като всичко останало се променят с времето и с техническите нововъведения. Пехотата става доста по-важна като войскова част в Европа към края на Средните векове, когато еничарите си спечелват международна слава. За разлика от тях, мамелюците не са били събирани от държавата с "кръвен данък", но пак са били роби, а и приликата нараства при положение, че, ако не ме лъже паметта, за мамелюци в Египет са били най-търсени именно 8-12-годишни момчета, за да могат да бъдат възпитани "ефикасно" в специално построените за целта казарми като "съвършени воини". Само измежду мамелюците и еничарите - "личните роби на султаните" са могли да се избират най-висшите държавни сановници и така тяхното незавидно на пръв поглед положение всъщност им е предоставяло в един момент възможността да се издигнат повече и да притежават по-голяма власт от всички останали жители на страната, в която са се намирали. И еничарите, и мамелюците са издигали и сваляли емири, султани и дори халифи...

И така, ако всичко това е вярно, не е ли лъгал навремето Хаджи Бекташ (или който и да било там ранен османски държавник, чието име може и да е останало непознато за нас) и не е ли обикновен пропаганден трик въведеното от него название "ени-чери", т.е. "нови войски"("признавам му" обаче "откритието" на девширмето, което улеснява доста намирането на необходимите роби и го прави неизмеримо по-евтино...)? Изглежда, че няма нещо кой знае какво ново в тях...

13 коментара:

  1. Току що ми попадна интересно свидетелство за териториалния размах на търговията със славянски роби през ранното Средновековие и използването им като войници - в случая става въпрос за Югоизточна Анатолия. Докато разглеждах картата на византийско-арабската граница през VIII-X в. вниманието ми бе привлечено от името на една крепост, която очевидно е изпълнявала стражева функция, охранявайки известния проход "Киликийски врата" (или "Железни врата") в Тавърските планини (проходът води от анатолийското плато на северозапад към киликийската равнина на югоизток). Името бе "Хисн' (Хосн') ал-Сакалиба", което според мен трябва да се преведе като "Крепостта на славяните". Явно тук е имало славянски гарнизон, който е служел или на ромеите или на арабите (названието навява мисли за последното, примери за славяни на служба и при двете империи колкото искаш, между другото, вкл. преминаващи от едната към другата). Още нещо интересно е, че в същия район през XII-XVI в. се говори за "българи", които населявали "Българската планина" ("Булгар Даг"), били мюсюлмани и се сражавали за караманския емир, чиито васали били. Какъв ли е обвитият в тайна произход на тези българи? Въпросът за съжаление е изследван само в една, хм, не особено задоволителна монография (на К. Венедикова), чиято авторка вероятно е добра лингвистка, щом чете средновековен турски, но историята й нещо не й/ми е ясна...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Хосн' ал Сакалиба между другото явно се е намирала точно в Булгар Даг (от западната страна на прохода "Киликийски врата"). Това повдига някои интересни въпроси: дали целият район е бил заселен със славяни от т.нар. "българска група" още от 8-9 век (поради което са наречени "българи") или е имало по-късно преселване, да речем на войници от бившата Самуилова армия, пак в същия район? "Българите" от района са описвани в "Караман-наме"-то като бойци с прашки, това е доста нетипично за българския начин за воюване, явно става въпрос за по-късно приемане на местните традиции.

      Изтриване
  2. Показателно, между другото, за отношението на монголите от "Улуса на Джучи" към куманите е писмото на Бату (Батий) до унгарския крал (по повод бягството на куманите на хан Котян в Унгария), откъдето е следният цитат: "Узнал я сверх того, что рабов моих куманов ты держишь под своим покровительством, почему приказываю тебе впредь не держать их у себя, чтобы из-за них я на стал против тебя. Куманам ведь легче бежать, чем тебе, так как они, кочуя без домов в шатрах, могут быть и в состоянии убежать, ты же, живя в домах, имеешь земли и города, как же тебе избежать руки моей." - цит. вз. от: http://annales.info/step/pletneva/index.htm#_Toc265180281

    ОтговорИзтриване
  3. Един ценен линк за историята на робството: http://med-slavery.uni-trier.de:9080/minev/MedSlavery/sources

    ОтговорИзтриване
  4. "Но дотук речените грехове се надминават от големината на друго престъпление, което речените лъжехристияни, в непочтителност към Бога и обида на Църквата и позор на човешката природа, извършват, когато чрез продажбата на сарацините на люде, откупени с кръвта на Христа или възродени чрез кръщението, подсилват Вавилонската империя и нанасят щети чрез много и нечувани престъпления. Защото кръстосват морето, оглеждат провинциите и от различни части на света купуват момчета и момичета,
    именно гърци, българи, рутени, алани, унгарци от Мала Унгария, които всички се радват на християнското име, или татари и кумани, или други
    някакви езичници, които ги продава бащинската неблагочестивост, според както сред речените езичници има обичай, или онези, които поражение от татарите, турците или някаква друга чужда неблагочестивост е поробила." - Николов, Ал. (прев. и ред.. Гийом Адам - За начина за изтребление на
    сарацините, Mediaevalia, I, с. 94.

    ОтговорИзтриване
  5. Поредна изненада, свързана с проблемите, изложени по-горе, ми предложи средновековната история на Индия. Оказва се, че и тук е имало своего рода аналог на Мамелюкския султанат в Египет, при това основан от куманския военачланик Айбак. Това успешно завършва историята на куманската диаспора, разляла се в широка дъга пред монголското настъпление (и преди него) от Индия до Тунис под формата на очевидно властолюбивите наемни войници и "бели роби" в ислямския свят - мамелюци/гулями: http://en.wikipedia.org/wiki/Mamluk_Sultanate_(Delhi)

    ОтговорИзтриване
  6. Неособено подробна статия в уикипедия, но все пак нещо: http://en.wikipedia.org/wiki/Slavery_in_medieval_Europe

    ОтговорИзтриване
  7. Пишете много приятно и с удоволствие посещавам вашият блог, дано по често ни изненадвате с историите си.На мен също ми е доста любопитно дали тези стълкновения в Испания или Северна Африка не са срещнали стари познати от граничните земи между славяните и скандинавците, примерно както и вие добре ни пишете, но можем само да предполагаме какво е станало.Дори и преди време са имали проблеми както и днес.Макар и силно политически.Историите,които са свързани с Египет като че има нещо тайнствено в тях.

    ОтговорИзтриване
  8. Като малка никога не съм обичала историята и предмети в които ни задължаваха да разказваме неща,които вече са се случили и по това да ни пишат оценки.Разбира се след като завърших и вече нямаше подобни задължения сама започнах да се интересувам.Може би нямат правилен подход преподавателите.Вече дори и по интернет можем така добре да се информираме за нещата и боевете които са се осъществявали и според мен трябва да си вземем поука да не се случват отново.И аз не знаех, че тази дума означава бял роб, затова е добре да знаме повече езика.

    ОтговорИзтриване
  9. Историята, драга, е много интересна, но не само тя, а и всяко друго интересно нещо може да бъде представено скучно - това зависи преди всичко от разказвача (преподавателя, учения и тн.).

    ОтговорИзтриване
  10. И на мен ми е изключително интересно да видя каква е тайната на тези българи и от къде са дошли.Историята е нещо свято.Винаги ще имаме история и минало.Но дори и днес с толкова много техника можем само да предполагаме какво е станало преди толкова мнго години, за да стигнем днес до това си свое развитие.Може би като ученици не разбираме защо трябва да учим и за войните и битките които са се водили, но след години всичко си идва на мястото.Не става дума за учене на тази информация, а по скоро се учим мозакът ни да помни и да се развива това е целта.

    ОтговорИзтриване
  11. В руската историография има много писано за саклабите. Още през 19 век В. Ламанский има доста добра за времето си монография О славянах в Испании, Северной Африки и Малой Азии, има я в интернет. Преди десетина години излезе новата и много добра книга на В. Машкин. Сакалиба. От тях, но особено от втория излиза, че основната част от тези славянски роби са продавани в арабския свят като евнуси и че кастрираните военнопленници всъщност са най-ценените роби.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Дори и така да е, тук предмет на разглеждане са робите-воини ;) , а...на тях кастрирането едва ли би им помогнало особено.

      Изтриване