Славата на Юга

Става въпрос, разбира се, преди всичко за героите на (Южна) Франция и в по-малка степен на Испания, Италия. Най-истинските "римляни" или, както казват някои германци и славяни, W(o)lo/ach. Нейният най-голям съвременен апологет се нарича Артуро Перес-Реверте, но славата на Юга е запазена за вечни времена в общочовешката литературна история най-вече от Александър Дюма. Нима има грамотен човек, който навремето е бил обичащо книгите дете и в който следното изречение не предизвиква вдъхновяваща емоция?

– Ma lettre de recommandation ! s’écriait d’Artagnan, ma lettre de recommandation, sangdieu ! ou je vous embroche tous comme des ortolans !

Или още по-известното:

Un pour tous, tous pour un.

А родителите ни помнят "Тя се наричаше Милейди" и много други.

В днешните претоварени с информация времена славата на южните герои в най-добрите им времена - на д'Артанян, кондотиерите, а защо не и първите кръстоносци а ла граф Раймон Тулузки - сякаш започва да избледнява. Точно от романите на Перес-Реверте придобих усещането, че се е превърнало в нещо национално и архивно, а не - както беше преди - в приключение за децата от четирите краища на света. Дано не е така.

Разбира се, ние също сме се отъркали в славата на Юга, макар че повечето българи и някога и сега не са си давали сметка за това. От тук първо са минали рицарите, дали обет да помогнат на източнохристиянската империя - т.е. Византия, а после и някои техни потомци, които са решили да поостанат за известно време. За съжаление последните показали предпочитание предимно към пасторалните пейзажи на Пелопонес, макар че, както знаем, са се подвизвали известно време из Тракия, където едни от най-свирепите и храбри воини измежду тях - Каталанската компания и алмогаварите - дори са оставили следи в местния български фолклор, както можем да прочетем например в този чудесен материал на Георги Станков: https://www.researchgate.net/publication/390335207_Tanct_na_skrbta_Sladnoto_horo_kato_telesen_izraz_na_kolektivnata_travma.

За съжаление нямаме мускетари, въпреки добре известния френско-османски съюз, датиращ още от края на Средновековието. Но пък сред нас до днес живеят хора, чийто произход е от земите на д'Артанян и дон Кихот, а някои от тях даже още говорят на архаичен език от времената, за които говорим - наричат го "ладино", което означава "латински" (за някои, както споменахме, "влашки"). Това са сефарадските евреи, чието пристигане тук, започнало в края на 15 век, за съжаление не е толкова романтично приключение. Ала забравим ли лошото, техният автентичен език навява усещането за образите на средновековния рицарски Юг на Вестерос. 

Който във въображението на Джордж Р.Р. Мартин и режисьорите на "Игра на тронове" (говоря, както се сещате, за Дорн) прилича повече на Мароко или Гренада, но пък си имаме испанския сериал "Ел Сид". Последният не бе продължен по неведоми причини - сигурно на някой шеф му е писнало да се занимава с толкова интересна тематика и вместо това е предпочел елементарни сапунки, които успешно могат да заместят хапчетата Ви за повръщане. Жалко...дано настъпи осъзнаване!

Иначе уж глобализация и не знам какво, а всяка страна упорито спонсорира сериали само за своите национални герои, а не за чуждите! Май-май...нещо...а?

Бъдете повече като д'Артанян, тримата мускетари, Ла Мол, Коконас, Скарамуш и кръстоносците, готови да умрат за своите идеали, но не и да се предадат! В това се състои истинската Слава на Юга, в героите, които доказват, че доблестта и благородството не са нещо глупаво - точно противоположното на макиавелизма, който пък за съжаление също се появява там. Но нека светът е по-хубав и подлеците да чуват Desperta Ferro! при всеки нов опит да причиняват злини! Via Sus! Via Sus!