четвъртък, 2 март 2017 г.

Бележки от историята на Великата степ




Интересно доказателство за добрата историческа подготовка на българския автор Стоян Загорчинов при написването на романа му "Ивайло" е правдоподобното описание на татарския бит. Също така реални са и имената на героите му. Например "Булат" (Булад) е едно от най-често използваните монголски имена в 13-14 век. За съжаление не съм чел нищо друго от този автор, но и тази книга ми е напълно достатъчна, за да смятам, че е сред най-добрите образци на българския исторически роман. Между другото в своята автобиография и Вера Мутафчиева се изказва със симпатия и възхищение за Стоян Загорчинов. Тя го описва като представител на старата буржоазия, талантлив творец, "низвергнат" от социалистическата власт... Това е странно предвид очевидната про-марксистка позиция на "Ивайло" ...но може би по времето, когато е написан романа, просто е нямало друг начин да бъде издаден. Във всеки случай, присъстващите в него елементи от диалектическия материализъм и неговото разбиране за историята не отнемат от литературните качества на творбата и дори и от правдивото й изобразяване на епохата - нещо, което едва ли би могло да се каже за "Рицарят" на Мутафчиева. Нейсе...

Питър Джаксън отбелязва, че "тренировките" на степните воини, освен от мобилния им бит и намирането им във "военно-демократичния" строй (тази трактовка остава и до днес, заедно с например онази за "феодалния строй" на Балканите и в Близкия изток, най-добрата поради липсата на по-добра - сравнете не само със съветската историография, а и с по-ранните и по-късни западни автори, опитали се да разработват тези теми и да изнамерят акуратни дефиниции), били допълвани и от традиционния зимен лов (33). Можем само да си представяме трудностите, свързани с лова в почти арктическите зимни студове на Великата степ. Не е учудващо, че воините, свикнали с тази редовна практика, са същите, които побеждават толкова разнообразни бойци и армии, като започнем от Джурдженската империя и китайците Сун, минем през тюркмените на Хорезм-шаховете, газиите на Рум и асасините и стигнем до руските богатири и немските и унгарските рицари. Цивилизацията е тази, която ги "разваля" - иначе главната тема на "Тайната история на монголите" нямаше да е епичното съперничество между двете "дивашки" племена на монголите и меркитите в замръзналите степ и тайга на Южен Сибир и Северна Монголия - а кой знае какви аристократични двубои, турнири и поднасяне на цветя и трофеи на дамите. Но привлекателната сила на последните е доказала непобедимостта си - въпреки опитите, продължаващи от Ликург и Спарта до пруските крале и разни техни последователи, да поддържат непокварена своята суровост, заклеймявайки "размекващите" пороци. Може би днес вече няма нужда от това - с всичката тази техника...

"Хазарите" от древността са оцелели! - Но не там, където обикновено ги откриват любителите на конспиративните теории. За тях преди няколко години дори бе направен филм, свързан с разпространеното в наши дни в Афганистан хоби от времената на старите китайски империи - пускането на хвърчила. Хазараджат е област в Централен Афганистан, която приютява мнозинството от съвременните хазари - третата по численост народност в държавата, която напоследък праща толкова много емигранти към Европа и България. Сред тях обаче хазарите явно са малцинство - лесно се забелязва, тъй като за разлика от мургавите чернокоси пущуни, подобни на иранците, те са по-бели и с ясно изразени монголоидни черти. Както и при казахите от Казахстан и жителите на останалите централноазиатски страни, при хазарите са се запазили названията на отделни кланове, които показват техния монголски произход. Чингис хан или някой от наследниците му заселва тук предците на хазарите, за да има "свои хора" по границата с Индия. Историята им от последните два века като че ли предава горната теза за превъзходството на техниката над физическата подготовка и воинските традиции - бидейки шиити, хазарите са извличали изгода, докато са господствали на сунитското мнозинство, но по-късно това се е обърнало против тях и в момента те са обект на расистко дискриминиране. Пущуните ги използват като слуги. Дано американците направят нещо и за подобряване на тяхното положение.

Във връзка с горното - Великите Моголи, основани от Бабур, се удавят в индийското море, както толкова много завоеватели, дошли от същата посока преди тях. Можем да почнем от арийците и гърците, да преминем през саките, кушаните, ефталитите, персите и да стигнем до ...куманите и монголите. Куманските и монголските династии управляват по-голямата част от Индия от 13 до 18 век, но уникалните следи, оставени от тях, са малко. Така че Тадж Махал все пак е паметник на индийската, а не на монголската култура, макар че шах Джехан би могъл и да не се съгласи с това.

Разцветът на бойната мощ на Великата степ започва с куманите и свършва с монголите, но монголите от времената от Чингис хан до падението на Тимурлените и най-много до Бабур. Тоест, силите на Котян Сутоевич и Субедей Багатур най-вероятно биха разпилели на прах армиите на Атила, тюрките и империята Тан. Но същата съдба щеше да очаква и джунгарите, кримските ханове, узбеките и дори калмиците (западните джунгари, известни със свирепостта си) и манджурите. Независимо от напредъка в технологиите, който повлиява военното дело на евразийските степи по-решително едва в 19 век (тогава и Руската империя успява окончателно да завладее централноазиатските ханства, макар че и по-късно трябва да се справя с басмачите). Последният "световен политически лидер", оценил подобаващо степната мощ, е палачът на арменците Енвер Паша, който предава приютилите го болшевики и след това повежда последния (засега) опит за създаване на Ислямска и Турска (Тюркска) степна империя. Чапаев и Петка обаче му светкат маслото овреме и така спестяват работа на отмъстителите-дашнаки.

Честит месец на Марс (римския бог на войната), през който честваме един от най-българските празници - този, в който носим мартеници - апотропеен амулет, който вероятно сме наследили от степните си прадеди!

Няма коментари:

Публикуване на коментар