неделя, 25 март 2012 г.

There Be Dragons



По пътя към Светите земи или как е изглеждал той според Пътешествията на сър Джон Мандевил ок. средата на XIV в.



...И след това хората минават през островите на Колос и Ланго, които някога владеел Хипократ. Някои казват, че на острова на Ланго още живее дъщерята на Хипократ, в образ и подобие на голям дракон, дълъг 100 фатома, както говорят, макар че аз самият не съм го виждал. Онези от островите я наричат Господарката на земята. (Според тях) тя живеела в един стар замък, (затворена) в една пещера, и се показвала два или три пъти годишно, но не причинявала никаква вреда на хората, стига те да не (се опитват да) й увреждат. Тя била превърната и преобразена по такъв начин от една истинска дама в образа на страшен дракон от една богиня, която се наричала Диана. Хората говорят, че тя ще продължи да бъде под формата на дракон, докато дойде времето, в което ще се появи рицар, който ще бъде толкова смел, че да дръзне да се приближи до нея и да я целуне в устата; и тогава тя ще се превъплъти отново в собствения си образ и ще бъде отново истинска жена, но няма да живее дълго след това.

Не беше минало дълго време, откакто един родоски рицар, който бил смел и ловък с оръжието, дал дума, че той щял да я целуне. Но щом поел на път натам, отишъл в замъка и влязъл в пещерата, драконът вдигнал главата си към него. И когато го видял в този си толкова ужасяващ и отвратителен образ, рицарят веднага се обърнал и побягнал. А драконът (полетял след него и) го сграбчил и го отнесъл на една скала, където го проклел и го хвърлил от скалата в морето. Така били погубени и рицаря, и неговия кон.

И също веднъж един младеж, който не знаел за дракона, слязъл на брега на Ланго от един кораб и се разхождал из острова, докато не стигнал до замъка и не влязъл в пещерата. Той вървял толкова дълго, че (накрая) открил зала, в която видял една дама, която решела косите си и се гледала в едно огледало, а около нея било пълно със съкровища. Младежът помислил, че тя била обикновена жена, която живеела тук, за да прелъстява мъжете. И той изчакал (безмълвно), докато тя не забелязала сянката му в огледалото. (Тогава) тя се обърнала и го попитала какво иска? А той й отвърнал, че искал да бъде нейн мъж или възлюбен. Тогава тя го попитала дали е рицар? Той й отговорил отрицателно. Тогава тя му казала, че той не може да бъде нейн мъж, но му заръчала да отиде при приятелите си, те да го направят рицар, след което да се върне отново при нея на сутринта и да я целуне по устата без страх: "Тъй като аз няма да ти причиня нищо лошо, дори и да ме видиш в образа на дракон; дори и да ме видиш ужасна и отвратителна, знай, че това е магия, тъй като аз без съмнение не съм различна от това, което виждаш сега, една обикновена жена, и значи няма от какво да се страхуваш. И ако ме целунеш, ти ще имаш това съкровище и ще бъдеш мой господар, а също и господар на целия този остров."

Така той се разделил с нея, отишъл при спътниците си, те склонили да го направят рицар и на сутринта се върнал обратно, за да целуне дамата. Но щом я видял да излиза от пещерата във формата на грозен дракон, напълно ужасен и отвратителен, той изпитал толкова силна уплаха, че побягнал обратно към кораба, а тя (първоначално) го последвала. Но щом видяла, че той не се връщал обратно, тя заплакала така, сякаш изпитвала най-горчива тъга и се върнала обратно в нейната пещера. А рицарят веднага умрял. И оттогава нито един рицар не можел да я види, но (вместо това) умирал на място. Но ако някой рицар (все пак) дойде и е достатъчно смел, за да я целуне, той няма да умре, а ще върне дамата в нейния истински образ и форма и ще стане господар на всички гореспоменати земи и острови.

И от там хората отиват на остров Родос, който владеят и управляват хоспиталиерите, които някога го отнели от Императора. А той бил наречен Колос и турците още го наричат така. И св. Павел в своите Послания пише за хората от този остров "Към Колосяните". Този остров е на 800 мили от Константинопол.