неделя, 27 март 2011 г.

Три описания на битката при Анкара (1402 г.)


Битката при Анкара се състои на 20 юли 1402 г. В нея един срещу друг се изправят двама от най-великите азиатски, а и европейски владетели - Тимур-Ленг (Тамерлан), който претендира, че произхожда от рода на небезизвестния Чингис хан и османския султан Баязид I Йълдъръм (Светкавицата). Сражението представлява един от най-грандиозните въоръжени сблъсъци за епохата си. Позволявам си да ви представя тук три описания на тази битка, излезли изпод перата на късновизантийските историци Дука и Лаоник Халкокондил и българина Константин Философ (Костенечки).

Дука (ок. 1400 - сл. 1462 г.) е потомък на знатната византийска фамилия Дука, който служи като секретар и дипломат при генуезките владетели на о. Лесбос и малоазийската колония Нова Фокея. Неговата "История" е един от най-важните извори, с които разполагаме за събитията на Балканите и Мала Азия през втората половина на XIV и първата половина на XV в.

"На разсъмване Баязид построил своите легиони. Отправяйки призиви за бой, той стоял там, чакайки скитите да нападнат първи. Скитите, от своя страна, изпълнявали заповедите си без звук или врява или какъвто и да е било шум, работейки като неуморни мравки. Баязид започнал да бръщолеви и да проклина своите благородници. Той остро смъмрил пълководците си и(заповядал) да ги бичуват тъй като не се били построили правилно за битка. Един командир, сражаващ се под знамето на Айдън, чувайки, че неговият господар Айдън се бил присъединил към своя брат (който се намирал при Тимур), изоставил позицията си и, взимайки знамето, се присъединил към врага заедно с петстотин тежковъоръжени бойци. Войските от Сарухан направили същото. Бойците от Ментеше и Гермиян, като видели владетелите си да викат и да им дават знаци, също дезертирали и отишли при противника. (Така) Баязид подобно на гарга постепенно бил лишен от перата си. Скитските бойци го обграждали докато накрая кръгът (около него) не бил затворен.

Стефан Лазаревич, шуреят на Баязид, наблюдавайки тези маневри от страна на Баязид със своите пет хиляди трибалски тежковъоръжени конници, отказал да приеме поражението. Той и неговите бойци атакували скитите с бойно настървение, насочвайки копията си в лицето на скитите. Когато скитите видели тяхната свирепа и безстрашна атака, те отворили редиците си и ги пропуснали през тях. Скитите изстреляли стрелите си в тила на конниците, удряйки хълбоците на конете. Те обаче не успели да причинят много вреда на ездачите, тъй като те били покрити с черна броня. Щом трибалите се обърнали, скитите отново отворили редиците си и ги пропуснали през тях. Мнозина паднали и от двете страни. Стефан дошъл близо до Баязид и се опитал да го убеди да избяга, но не успял. Много кучета вече го били обградили и силни бикове преграждали пътя му. Стефан, който видял какво става и предугадил какво ще се случи, взел своите мъже и най-големия син на Баязид, наречен Сюлейман и ударил отново по центъра на врага. Разпръсквайки ги с голяма мощ и събаряйки мнозина от конете, докато той самият изклал велико множество, той едва успял да пробие засадата. Скитите били събрани близо (един до друг), движейки се от външния кръг към претъпкания център. Стефан избягал, поемайки по пътя, водещ към Бруса и Сюлейман отишъл с него.

Скитите безжалостно колели бягащите турци докато Баязид, поради своя краен прилив на кръв (от гняв), се изкачил на едно възвишение в средата на полето с около десет хиляди освободени роби, наречени еничари. Останалите избягали в безредие. Щом скитите, (увлечени) в преследване на турците, видели Баязид (уловен) в средата на мрежата, като костур, давещ се за въздух, била дадена заповед: "Нека никой не бъде убиван". Те съблекли пленниците голи и ги освободили. Един божествен закон бил предаван между потомците от поколение на поколение- не само между римляните, но и между персите, трибалите и скитите- че когато враговете са от същата религия, трябва да им се взима само плячката, те самите не трябва нито да бъдат взимани в плен, нито убивани извън бойното поле.

Тогава робите на Баязид се нахвърлили като лъвове върху скитите. Благодарение на своя далеч по-голям брой скитите надвили турците; какво биха могли да направят десет срещу сто скити. Всички били изклани. Такива били бедите, които били сполетяли Баязид, че скитите дошли наблизо и му казали: "Слез от коня, господарю Баязид, и ела насам. Темир-хан те вика". Противно на желанието си, той слязъл от коня си, който бил арабски и струвал много пари. Те вместо това му оседлали едно дребно конче и, качвайки го върху него, го отвели при Темир-хан."

Константин Философ (ок. 1380- ок. 1431) е български духовник, който заема висши постове в двора на сръбския деспот Стефан Лазаревич (1389-1427). Приведеният тук пасаж е от неговото "Житие на Стефан Лазаревич".

"...Али персийски (Тамерлан цар), разгневен от злите думи (на Баязид), вилнееше жестоко, покривайки планините и равнините с войски. А Баязид събра своите войски и от източните и от западните, и призова гореспоменатия княз Стефан (Лазаревич) да дойде със своите избрани войски. И така Тамерлан нахлуваше в (османския) край и пленяваше. А този Баязид го гонеше, не знаейки къде е, и го намери в Анкара и удари по него. При атаката (бойците) се прегазили един с друг. А една избрана персийска войска удари срещу гореспоменатия (Стефан Лазаревич); защото още отпреди било определено (тя) да удари срещу него и те, с бойни викове, нападнаха и бяха победени и погинаха от остриетата на мечовете и копията на сръбската войска. А, виждайки, че много десетки хиляди (татари) са обградили Баязид в невероятно множество, и Стефан, искайки да го освободи (от обръча), три пъти влизаше в борба, съсичаше и побеждаваше. А като видя че броят на войските му се топи, се върна. Защото какво би могъл да направи срещу толкова хиляди и десетки хиляди без Божията воля! А за величието на неговата победа след това приказвали всички и е достатъчно известна. И се върна (отстъпи), защото варварите се разширили и всичките настъпили напред, побеждаваше поединично преследвачите си и десницата му беше окървавена..."

Лаоник Халкокондил (1423 или 1430 - ок. 1490) е гръцки историограф, който е роден на територията на Атинското дукство, но прекарва голяма част от живота си във византийска Морея. Той пише "История" в десет книги, в която, както самият той отбелязва, целта му е да покаже "падението на великата империя на елините" и възхода на османските турци. Стилът му може да се определи като подражание на Херодот.

"...След това той (Баязид) продължил да следва Тимур и стигнал до фригийския град Угра (Анкара). Тимур се бил разположил на лагер там. Той възнамерявал да потегли срещу Мизия и Бруса, столицата на Баязид. Баязид се доближил до армията на Тимур и се установил на 15 стадия от лагера на Тимур. Говори се, че когато Тимур чул, че той се е установил на лагер (там), той бил удивен от неговата дързост, скоростта на войската му по време на марша й от Армения и неговото очевидно желание за бой. Говори се, че той яздил близо до лагера на Баязид, погледнал към палатките и часовоите, изсмял се и казал:
"Неговата дързост го прави подходящ за сравнение с ураган, но смелостта му няма да го спаси. Изглежда че той е подбуждан от дива сила. Клетникът е с гореща кръв и няма контрол върху себе си."
Той изрекъл тези слова и се отправил обратно към своя стан. На следния ден той и неговите адютанти (...лакуна в текста...) той изпратил своя син Шахрук срещу Баязид.
Щом разбрал, че войската на Тимур се насочва срещу него, Баязид строил своите хора в боен ред на един хълм. Левият фланг бил под командата на "хегемона" (военачалника) на Изтока, а десният под тази на хегемона на Европа. Баязид стоял с еничарите и своите адютанти в средата, на върха на хълма. Шахрук с чагатайците и елитните персийски части се отправил в добър ред срещу Баязид. Той не го заобиколил, но му оставил пространство да избяга ако иска, така че неговите войници да не са принудени да се сражават за животите си и (така) да постъпят по-добре от него. Европейските бойци също се включили в битката. Те се сражавали през по-голямата част от деня и войниците на Баязид не могли да отдъхнат нито за миг. Трибалите показали храброст и се сражавали безстрашно. Те се хвърлили между чагатайците, строшили копията си и се били усилено.
Баязид наблюдавал настъплението и боя на своите европейски войски. Той се страхувал, че техният военачалник ще бъде увлечен навътре, обграден и изложен на риска да бъде убит. Той го призовал обратно, на най-сигурното място, където се намирала неговата гвардия. В началото последният не се подчинил, страхувайки се от последствията. След това, щом "василевсът" (т.е. султанът) потеглил след него и започнал да проклина, той призовал обратно своя контингент. При това положение чагатайците се нахвърлили срещу турците, избили мнозина и ги обърнали в бягство. Врагът ги притиснал и азиатските войски също побягнали. Щом Баязид видял това, той напуснал позициите си, възседнал една кобила и побягнал с всички сили. Бойците на Тимур следвали по-рано дадените им заповеди и не избили войниците на Баязид, а само ги съблекли голи и ги пуснали да си вървят, тъй като не било разрешено да се поробват хора от същата раса. Баязид бил дал противоположни заповеди на своите бойци. Те трябвало да убият всеки войник на Тимур, когото хванат. Шахрук обърнал Баязид в бягство и всички войски на Тимур, и онези, които вече се биели и онези, които били в лагера, се втурнали към лагера на Баязид, надявайки се да го заловят. Те започнали да опустошават страната чак до Йония и Хелеспонта. Много градове били завладени и също толкова много села обезлюдени, тъй като конницата на Тимур опустошила цялата страна на Баязид.
Това се случило на Баязид. Той побягнал с цялата бързина на която бил способен, тъй като чагатайците го преследвали и се надпреварвали кой да го хване. Той яздел много бърз кон и изминал голямо разстояние. След това стигнал до една река. Говори се, че конят му бил много жаден и искал да пие. Баязид страдал от подагра в ръцете и краката и не могъл да обуздае коня си. Впоследствие той натежал от водата и изгубил скорост. Така войниците на Тимур успели да настигнат и да хванат Баязид и го докарали пред "василевса" Тимур.

Съвременна сръбска карта на битката при Анкара:

3 коментара:

  1. Заслужава да се отбележи, че на сайтa deremilitari.org са приведени още две описания на битката на Анкара (на англ.)от кастилеца Клавихо и биографа на Тимур Ахмад ибн Арабшах: http://www.deremilitari.org/resources/sources/tamerlane.htm

    ОтговорИзтриване
  2. Да добавим и краткото описание на битката от кюрдската хроника на Шараф-хан ибн Шамседдин Битлиси (XVI в.)

    През тази година (804 по Хиджра) султан Йълдъръм Баязид се отправил към Анкара, за да воюва с емира Тимур и противниците се срещнали. Племената на Гермиян, Ментешеоглу и татарите изменили на Йълдъръм Баязид и се присъединили към емира Тмир, което крайно отслабило армията на султана. От изгрев до залез слънце непрекъснато се сражавали и били храбрите бойци и, докато продължавал боя, изчезнал сина на султана Мустафа Челеби. Част от воините се обърнали в бягство и при залез слънце на 19 зу-л-хиджжа в споменатата година султанът бил заловен от султан Махмуд-хан и докаран при емира Тимур.

    ОтговорИзтриване
  3. Ето и разказът на "Сръбския еничар" Константин Михайлович (XV век), който по всяка вероятност е ползвал османски извори при съставянето на следното описание:

    В същото това време (повествованието е предшествано от разказа за построяването на Белград от сръбския деспот Стефан Лазаревич, което според Константин става по повелята на Баязид (sic!)) при султан Баязид дошло пратеничество от Анатолия с новините, че великият хан, наречен Темир, владетел на татарите, дошъл с голяма войска в персийската земя. Чул за това султанът, настъпил срещу него и взел със себе си Георги, племенника на деспота (тук имаме пряка връзка напр. с Нешри, който говори не за деспот Стефан, а за "Вълкоглу") и своята жена Деспина и се вдигнал през морето през Анатолия в Персия към една планина, която се казвала Звезда. И там великият хан го нападнал, и те се били четири дни, и великият хан разбил напълно султан Баязид и го взел в плен. Раненият Георги избягал. И тогава довели при хана султан Баязид, на когото той заповядал да седне далеч от него и наредил също да доведат неговата жена Деспина, и ханът заповядал тя да седи пред него и да поднася вино. Той направил това, за да притесни султан Баязид, за да не взима повече със себе си жена на война. Той не искал да му навреди, но се канел да го пусне с всичките му хора в неговата земя. Султан Баязид, виждайки, че жена му служи на друг, от силното огорчение, което изпитал, решил да се отрови...

    ОтговорИзтриване